Лей Грийнууд - Бък

— Не мисля, че е така — отговори Бък.

— Какво искаш да кажеш?

— Не вярвам, че е избягала, за да се омъжи за Еймъс Мерик. И знам, че не би оставила просто само една бележка.

— Да не искаш да кажеш, че съм си го измислила?

— Не знам. Защо изгори бележката?

— Бях ядосана, че ти причинява всичко това.

— Как изглеждаше почеркът й?

— Не си спомням. Обикновен, предполагам. Защо?

— Хана пише с красиви, големи, полегати букви. Не е възможно да не си го забелязала.

— Аз…

— Не мисля, че тя е написала каквато и да било бележка. Мисля, че някой я е отвлякъл и е оставил тази бележка, за да ме заблуди.

— Това е невъзможно. Не бих могла да го проспя. Още повече тя би викала, ако някой я отвлича.

— Хана не би крещяла. Тя би хапала, ритала и драскала, но не би крещяла.

— Как можеш да говориш така, когато тя те е напуснала.

— Защото не вярвам, че го е направила.

Мелиса положи ръка върху неговата:

— Бък, знам колко е трудно да приемеш истината, особено когато се отнася за някого, когото обичаш, но…

Той отблъсна ръката на Мелиса и излетя от стаята. Следван от сестра си, той провери спалнята на Хана, а след това всяка една стая в къщата. Всичко си изглеждаше същото, нищо не беше преместено.

— Е, поне знам, че не е избягала — каза Бък. — Не е взела никакви дрехи със себе си.

— Защо ще са й тези парцали? — попита Мелиса. — Ако щях да се омъжвам за богаташ, щях да го накарам да ми купи нови.

— Хана не се интересува от дрехи.

— Всяка жена се интересува от това как изглежда.

Бък излезе навън и се загледа в земята. Мелиса го последва.

— Какво правиш? — настоя да разбере тя.

— Някой е идвал тук с кабриолет — отговори й Бък, показвайки на Мелиса следите от колелата. — Поне три пъти. Ако не беше тази бележка, щях да си помисля, че е била майка й. Сигурна ли си, че ми казваш истината?

Мелиса изглеждаше вбесена:

— Защо да те лъжа за нещо такова?

— Защото не харесваш Хана.

— Не, не я харесвам — отговори рязко Мелиса. — Опитах се. Не лъжа. Ако отидеш да я потърсиш при майка й, ще разбереш, че е така.

Нещо в гласа на Мелиса го подразни. Тя знаеше повече, отколкото казваше.

— Откъде знаеш, че тя не е там?

— Защото в бележката пишеше, че отива в Утопия — Мелиса почти крещеше вече.

Бък спря. Може би Еймъс беше съчинил някаква история, с която да накара Хана да отиде до Утопия с него. Много вероятно, че нещо се е случило с майка й и че е при доктор Янт. И след това някак си е оставил бележката, която Мелиса беше намерила. Не звучеше много правдоподобно, но Бък не можеше да измисли нищо друго.

— Отивам до Утопия — обяви той.

— Защо?

— Не знам защо Хана е отишла там, но знам, че не е отишла, за да се омъжи за Еймъс. Отивам да я доведа обратно.

— Бък, знам, че ти е трудно да…

— Не е трудно, невъзможно е. Не ме търси тази вечер. Ще пребия Еймъс, така че най-вероятно ще ме затворят.

— Не би могъл да го направиш. Какво ще се стане с мен? Какво ще стане с парите, които ми обеща?

— Том ще се върне скоро. Предай му, че съм казал да те заведе при майката на Хана. Тя ще се погрижи за теб, докато се върна.

— Няма да отида там! — извика Мелиса. — Тя също ме мрази.

— Тогава се моли вечерята ти да не е загоряла.

Бък се отправи към хамбара, като не обръщаше внимание на това, което крещеше Мелиса след него. Преди да беше изминал и половината път, чу тропота на препускащи конски копита. Зийк. При вида на стария си приятел, сърцето му се изпълни с радост. Но щом той отново се връщаше тук, значи нещо лошо се беше случило. Бък спря и зачака.

— Какво търси Хана в ранчото на Джилет? — извика Зийк, преди още конят му да е спрял.

Неясните страхове и надигащото се безпокойство превърнаха сърцето му във вледенена от ужас топка.

— За какво говориш? — попита Бък.

— Видях един от работниците на Джилет да излиза от ранчото — каза Зийк. — Питаше за Том. Каза, че Джилет щял да се жени и той отивал до града да доведе свещеника. Помислих си, че вероятно става дума за сестра ти, която се е завъртяла около единствения богаташ в околността. Работникът обясни, че не бил виждал булката, затова отидох с него да видя дали няма да мога да я зърна. — Той свирепо изгледа Мелиса. — Помислих си, че ако сестра ти се омъжи за Джилет, бих могъл да се върна на работа в ранчото. Но видях Хана на един от прозорците на горния етаж. Разбрах, че нещо не е наред, затова дойдох да извикам и теб.

— Как разбра, че съм се прибрал?

Зийк се усмихна. Това се случваше толкова рядко, че Бък се изненада. Зийк щеше да е много привлекателен, ако спреше да гледа така, като че ли искаше да убие някого всеки миг.