Джанет Еванович - Стефани Плъм или г-ца Сватовница

Листчето, залепено на гърба на снимката, ме осведомяваше, че това е Лорета Флак и Мартин беше отпечатал четливо адреса и телефонния й номер под името. Отпред снимката показваше усмихната блондинка с формите на кукла Барби. Беше направена на някакъв уличен панаир и жената бе прегърнала плюшено мече.

— Тя е барманка — продължи Мартин. — Работи обедна смяна в Бийтъл Бъмпкин. Това е спортен бар точно нагоре по пътя. Сервират много хубави сандвичи за обяд, но Лорета ми каза, че никога вече не иска да ме вижда там.

— Хубава е — отбелязах аз.

— Да, тя е прекалено хубава за мен. И може би прекалено млада. Като начало, дори не знам защо излизаше с мен. Мислех си, че може да й кажете, че съм се записал в спортен център и вече имам личен треньор. И мисля, че косата ми отново израства.

Вдигнах поглед към трите косъма, които бяха залепнали на върха на темето му.

— Мисля, че видях някакви нови косъмчета тази сутрин — сподели той.

— Нещо, което бих могла да й предам?

— Оставям това на вас. Нали сте експерт по връзките? Искам да кажа, че знаете кои са правилните неща, които трябва да бъдат казани.

О, Боже, имахме проблем. Никога не казвах точните думи. Лула беше права. Аз бях пълен провал по отношение на връзките.

— Разбира се — отвърнах аз. — Оставете това на мен. Ще оправим този проблем.

Лула настани задника си на един от високите столове на бара в Бийтъл Бъмпкин и се огледа.

— Този бар е един от новите мини вериги — каза тя. — Има един отворен в центъра на града. Сандвичите са хубави, защото ги пържат. Всичко е пържено. Това е тайната съставка на Бийтъл Бъмпкин.

Лорета Флак вземаше една поръчка в другия край на бара. Косата й изглеждаше жълта под светлините в бара, а гърдите й бяха опаковани в червената тениска на Бийтъл Бъмпкин. Стори ми се, че е поне петнадесет години по-млада от Гари Мартин.

— Нека аз говоря този път — казах на спътницата си.

— Устните ми са залепени. Тук съм само в случай, че се нуждаеш от подкрепа. Например, да предположим, че тя използва някои каратистки хватки или извади пистолет срещу теб.

— Не мисля, че това ще се случи.

— Никога не се знае. По-добре да сме подготвени, както винаги казвам. Хората са непредсказуеми. Научих това в курса по човешко поведение в общинския колеж. Казвала ли съм ти някога, че съм учила в този курс?

— Да.

— Това би могло да помогне в този случай. Точно щях да се квалифицирам като експерт по връзките. Плюс това, имам достатъчно опит от всички онези години, докато бях проститутка. Обзалагам се, че бих могла да ти помогна да си намериш някого.

— Без съмнение. Все пак, остави ме аз да говоря.

Лорета се приближи към нас.

— Дами? — попита тя.

— Диетична кола и ръжен сандвич с риба тон.

— Аз ще взема специалния сандвич на Бийтъл с картофки със сирене и кола — поръча Лула.

Погледнах часовника си. Беше дванадесет и половина.

— А какво става с твоята следобедна диета?

— То е повече като съвет, отколкото като правило. И между другото, мислех си, че след като работим по тези случаи, ще ми е необходимо да се подкрепя. Може да ми прилошее и да получа хипогликемия, ако не си хапна малко пържени картофки със сирене.

— Е — каза Лорета, — работещи момичета.

— Да. Ние сме експерти по връзките — каза Лула, — помагаме при проблеми във взаимоотношенията в една връзка. Да имаш такава връзка, която се нуждае от малко помощ?

— Не. Аз съм добра в това отношение. Точно сега имам връзка-мечта. Той е адвокат.

— Не приличаш на момиче, което би харесало адвокат — отбеляза Лула. — Повече приличаш на… на друг тип момиче.

Лорета наля питието ми и го плъзна по плота към мен.

— Аз харесвам различни мъже. Това наистина е добра работа, да се срещаш с мъже. Излизам с тях, карам ги да ми купуват бижута и когато изглежда, че вече са готови да ми кажат думата с „О“ , ги изоставям. Тази огърлица, с която съм сега, ми я купи един ветеринар.

— Хубава огърлица — съгласи се Лула. — Изглеждаш повече като момиче, което подхожда повече на ветеринар, отколкото на адвокат. Може би трябва да се върнеш при него.

— Този беше загубеняк — отвърна Лорета. — Не спираше да говори как иска да създаде семейство. — Тя сбърчи нос. — Пфууууууу, деца. Гадост! Мразя децата. И винаги бързаше, за да спаси някое изоставено куче или коте. Искам да кажа, как се понася това? Кой иска гадже, което те кара да препускате през пустинята, само защото някаква котка е била прегазена от боклукчийски камион.