Джанет Еванович: Стефани Плъм или г-ца Сватовница

— Ама че особняк — каза Лула. — Представих си как те влачи из пустинята. Не бих понесла това.

— Адвокатът е много по-добър — добави барманката. — Има жена и деца, така че аз не трябва да се тревожа за думата с „О“ . Тази дума е добра, само когато е казана неискрено.

— Господи, ти всичко си измислила — съгласи се спътничката ми.

Лорета ни остави и отиде в другия край на бара.

— Какво беше това? — попитах Лула. — Предполагаше се, че аз трябваше да проведа разговора.

— Е, извинявай, госпожице Луда-по-контрола. Просто така се случи. Ти не се възползва от момента.

Обаче се оказа, че това няма никакво значение. Харесвах Гари Мартин и мразех Лорета Флак. Тя беше истинска кучка. Не бих могла съзнателно да направя така, че ветеринарят да бъде с нея.

Сандвичите и картофките дойдоха и ние се заехме с тях.

— Така ми харесва — каза Лула. — Цял ден никой не е плюл или стрелял по нас, а и аз се чувствам като един голям Купидон. Разбира се, не сме събрали никой досега, както се очаква да направим, но усещането ми е, че любовта витае във въздуха. Не усещаш ли любовта във въздуха? Още колко случая имаме?

— Три. Следващият е Лари Бърлю. Харесал си е някаква, но не може да се срещне с нея. Вече прегледах набързо досието. Той е месар. Работи в „Месарницата на Сал“ на авеню „Брод“. Жената на неговите мечти работи в кафенето от другата страна на улицата. Според записките на Анни, Бърлю е много срамежлив.

— Това е сладко. Срамежлив месар. Имам добро усещане за него. А и не бих се отказала от някоя свинска пържола за вечеря.

Лари Бърлю беше голям мъж. Беше висок над метър и осемдесет, тежеше може би 105 килограма и имаше ръце като свински бутове. Не беше грозен, но не беше и красив. Изглеждаше като касапин — вероятно, защото бялата му касапска престилка беше декорирана с мариновано месо и пилешки дреболии.

Когато влязохме, месарницата беше празна. Бърлю беше самотният месар, който режеше ребърца и ги подреждаше на витрината.

Представих му се като асистентка на Ани и той се изчерви от яката на бялата си тениска до корените на почти остриганата си до нула коса.

— Много ми е приятно да се запознаем — каза меко той. — Надявам се, че не ви причинявам прекалено голямо неудобство. Чувствам се малко глупаво, молещ за подобна помощ, но госпожица Харт дойде в магазина и ми остави визитката си, и аз си помислих…

— Не се притеснявайте за това — каза Лула. — Това ни е работата. Ние сме кучките, които се справят с всичко. Ние живеем , за да оправяме всякакви лайна.

— Разбирам, че искате да излизате с една определена жена, нали? — попитах го аз.

— Има едно момиче, което харесвам. Мисля, че е горе-долу на моята възраст. Виждам я всеки ден и тя е толкова внимателна към мен, но по професионален начин. Понякога се опитвам да поговоря с нея, но винаги има толкова много хора наоколо и аз никога не знам какво да кажа. Държа се като пълен глупак, когато стане дума за жени.

— Добре — казах аз. — Дайте ми цялата необходима информация. Коя е тя?

— Намира се точно от другата страна на улицата — обясни Бърлю. — Работи в кафенето. Всяка сутрин отивам да си взема кафе и тя винаги го прави точно както трябва. Винаги ми слага правилното количество сметана. И никога не е прекалено горещо. Казва се Джет. Поне това пише на табелката с името. Не знам нищо повече от това. Тя е тази с лъскавата черна коса.

Погледнах към кафенето. Беше с големи стъклени прозорци, което позволяваше да се види какво става вътре. Имаше три жени, работещи зад щанда и група клиенти, които се редяха на опашка и чакаха да бъдат обслужени. Насочих вниманието си отново към Бърлю и видях, че наблюдаваше Джет, омагьосан от гледката.

Извиних се, излязох и пресякох улицата, за да отида до кафенето. Тя беше на касата и обслужваше един клиент. Беше дребно момиче, с къса, направена на бодлички коса. Бе облечена с черна тениска, черен клин и черни ботуши. Имаше широк черен кожен колан със сребърни капси и татуирана червена роза на едната си ръка. Беше между двадесет-двадесет и пет годишна. Нямаше халка или годежен пръстен. Поръчах едно кафе.

— За моя братовчед от другата страна на улицата е — казах аз. — Предполагам, че го познавате… Лари Бърлю.

— Съжалявам, но не го познавам.

— Месарят. И той ми каза, че винаги му правите кафето точно както го харесва.

— Обожемой! Да не би да говорите за огромния мъж с много късо подстриганата коса? Идва тук всяка сутрин. Говори толкова тихо, че едва го чувам. След това отива от другата страна на улицата и цял ден зяпа насам. Съжалявам, че ти е братовчед и всичко подобно, но той е някак си зловещ.