Джанет Еванович: Стефани Плъм или г-ца Сватовница

— Сега какво? — попита тя.

Плъзнах се зад волана и издърпах друго досие от плика.

— Имам още.

Спътничката ми извади една поничка от пакета:

— Аз също.

— Вчера ми каза, че ще минаваш на диета.

— Да, но тази е нова. Нарича се следобедна диета. Можеш да ядеш всичко, което искаш, до обяд. Диетата започва след това.

— Следващият в списъка е Гари Мартин. Държи ветеринарна клиника на „Рут“ 1. Никога не се е женил. Изглежда приятен човек. — Подадох снимката на Лула.

— Прилича на пълен загубеняк — каза тя. — Носи папионка, а и виж как си е зализал двата косъма върху плешивото теме. На него не му е необходима сватовница. Трябва му жена с ножици.

Включих на скорост и се изтъркаляхме от паркинга.

— Според досието на Анни, има нужда от помощ, за да си върне приятелката.

— И ние ще му помогнем? Извини ме, ако съм скептична, но ми се струва, че не сме много добри в сватосването. Аз се срещам само със загубеняци, а ти имаш проблеми с обвързването. Освен това, самата ти не можеш да решиш с кого да се обвържеш. Срещаш се едновременно с Морели и Рейнджъра.

— Нищо подобно!

— Правиш го, поне мислено.

— Това не се брои. Всеки го прави мислено. Дръж си очите отворени за Общинската ветеринарна клиника.

Чакалнята на Общинската ветеринарна клиника беше светла, весела и искряща от чистота. И беше празна. Млада жена седеше зад голямо кръгло бюро. Тя също искреше от чистота, но изобщо не изглеждаше весела.

— Хей — подвикна й моята спътничка. — Аз съм Лула, а това тук е световноизвестната Стефани Плъм и търсим Гари Мартин.

— В операционната е — отговори жената. — Приемните часове започват от един.

— Вероятно би могъл да ни вмъкне някак си в графика между операциите — каза колежката ми. — По личен въпрос е.

— Доктор Мартин не обича да бъде обезпокояван по време на операция.

— Виж, сега — продължи моята спътничка, — в колата ме чака поничка с моето име върху нея и не ми се иска да седя тук и да чакам до един часа. Имам предвид, не е като старият Гари да прави операция на сърце, просто реже топките на някакъв си котарак, нали?

Протегнах ръка по посока на вратата и извиках на Лула:

— Вън!

— Просто се опитвам да постигна някаква комуникация с госпожица Надувка — каза тя.

— Вън!

Изчаках, докато придружителката ми излезе, и след това се обърнах към рецепционистката:

— Дали бих могла да оставя съобщение за доктор Мартин?

Последва дълга, неловка пауза и ми мина през ума, че жената обмисля дали да натисне паникбутона на системата за сигурност… или поне да пусне доберманите от клетката. Все пак беше ветеринарен кабинет. Имаха кучета, нали?

Накрая рецепционистката въздъхна тежко и побутна към мен бележник и химикал:

— Предполагам, че това ще ви свърши работа.

Бях написала половината от съобщението си, когато Гари Мартин изникна от задната стая и дойде до рецепцията.

— Някакви спешни повиквания? — попита той. — Или някакви, хмм, лични обаждания?

Жената поклати отрицателно глава.

— Сигурна ли си? Нито едно позвъняване от личен характер?

Ветеринарят приличаше на голям, четиридесетгодишен херувим. Беше висок около метър и седемдесет с пухкави бузи и меки устни. Носеше светлосиня лабораторна престилка, която бе разкопчана и разкриваше памучни панталони и жълта риза с копчета. Беше изключително възхитителен по един добродушно-глуповат начин. И очевидно бе крайно разочарован, че никой не се бе обаждал.

Протегнах ръка и се представих:

— Анни Харт временно не е на разположение — казах. — Аз съм заместничката й.

Не знаех какво да очаквам след срещата си с Шарлийн Клингър, но мъжът изглеждаше развълнуван. Набързо ме избута в офиса си и затвори вратата.

— Очаквах ви — каза той. — Очаквах госпожица Харт, но съм убеден, че вие също сте невероятна.

— Разбирам, че имате нужда от помощ, за да си върнете приятелката.

— Не знам какво се случи. Преди две седмици тя просто каза, че всичко е приключило. Не разбирам какво се обърка. Вероятно съм направил нещо ужасно, но нямам идея какво е било. Щях да й предложа да се омъжи за мен на Свети Валентин. И сега не знам какво да правя. Не иска да говори с мен по телефона, нито пък ме пуска да вляза в апартамента й. И последния път, когато говорих с нея, тя ми каза, че съм досадник. Досадник!

— Любопитно ми е — казах аз, — но как разбрахте за Анни Харт?

— Беше странно. Намерих визитната й картичка в джоба на сакото си. Някой трябва да ми я е дал. На нея пишеше, че госпожица Харт е експерт по връзките… и си помислих, че е точно това, от което имам нужда. Затова й се обадих и се срещнахме. Беше преди четири дни. — Мартин взе една снимка от бюрото си и ми я подаде. — Госпожица Харт поиска снимка на Лорета.