Джанет Еванович - Стефани Плъм или г-ца Сватовница

Закопчах повода за нашийника на кучето и тримата тръгнахме надолу по стълбите към колата ми. Карах жълт Форд Ескейп, който беше добър за превозването на престъпници и кучета като Боб.

— Той навсякъде ли е с теб? — поинтересува се Дийзъл.

— В повечето случаи. Ако го оставя у дома, се чувства самотен и започва да дъвче мебелите.

Четиридесет минути по-късно, Дийзъл привършваше една камара от бъркани яйца, бекон, палачинки, домашно приготвени картофи, тост със сладко… и всичко това полято с кленов сироп.

Бях си поръчала същата закуска, но след една трета от нея трябваше да се откажа. Бутнах чинията си настрана и помолих да ми поставят остатъка в кутия за вкъщи. Изпих си кафето и разлистих първото досие. Шарлийн Клингър, 42 годишна. Разведена. Четири деца на възраст седем, осем, десет и дванадесет. Работи в Отдел за регистрация на превозните средства. Имаше доста неласкава нейна снимка, на която тя бе присвила очи срещу слънцето. Носеше маратонки, провиснал памучен панталон и пуловер, който не допринасяше кой знае колко много, за скриването на факта, че е с около десет килограма над нормата. Лицето й беше приятно. Усмивката й изглеждаше напрегната, все едно бе направила усилие, като че имаше да направи нещо по-важно, отколкото да позира за снимката.

Имаше още четири страници в досието на Шарлийн. Харви Нолън, Браян Сийбийм, Лони Брауноски, Стивън Клайн. ОТХВЪРЛЕН/А беше изписано с червен маркер през всяка една страница. Имаше самозалепваща се бележка на гърба на досието. ЗА ВСЕКИ ВЛАК СИ ИМА ПЪТНИЦИ, беше изписано на нея. Предполагам, че с това Анни се е опитвала да си вдъхне кураж. И втора бележка под първата. ДА НАМЕРЯ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НА ШАРЛИЙН. Нейната мисия.

Въздъхнах тежко и затворих папката.

— Хей, можеше и да е по-зле — каза Дийзъл. — Можеше да гониш някой австралиец, който мисли, че е започнал ловният сезон за ловците на глави. Освен, ако наистина не я вбесиш, Шарлийн вероятно няма да стреля по теб.

— Не знам откъде да започна.

Дийзъл се изправи и хвърли някакви пари на масата.

— Ще го измислиш. Ще намина по-късно.

— Чакай — казах аз. — Що се отнася до Анни Харт…

— По-късно — отговори той.

И само с три крачки бе прекосил заведението и стигнал до вратата. Докато отида до паркинга, той вече не се виждаше никъде. За щастие, не си беше присвоил колата ми. Все още стоеше на мястото си, Боб ме гледаше през задния прозорец, някак си разбрал, че стиропорената кутия в ръката ми съдържаше храна и за него.

Фирмата за съдебни гаранции е малко помещение на Хамилтън Авеню, на около десет минути с кола от закусвалнята. Паркирах до тротоара и влязох през предната врата. Кони Ризоли, офис мениджърката, вдигна поглед, когато се появих. Тя е няколко години по-голяма от мен, с няколко килограма по-тежка, няколко сантиметра по-ниска и много повече италианка, и винаги с много по-красив маникюр от моя.

— Трябва да си се свързала с вселенската предавателна служба тази сутрин — отбеляза Кони. — Тъкмо щях да ти звъня. Вини е полудял заради Анни Харт.

Подобното на пор лице на Вини се показа на вратата на вътрешния офис.

— Е? — попита той.

— Какво е?

— Кажи ми, че си я закопчала и затворила. Кажи ми, че имаш разписка за залавянето й.

— Имам следа — отговорих.

— Само следа? — Той сключи ръце върху главата си. — Направо ме убиваш.

Лула седеше на канапето от изкуствена кожа и четеше списание.

— Де да имахме този късмет — каза тя.

Лула е осемдесет килограмова афроамериканка, напъхана в тяло с височина метър шестдесет и пет. В момента бе облечена в плътно прилепнала червена тениска от ликра, върху която с преливащи се букви бе изписано „целуни ме отзад“, дънки — които сякаш щяха да се сцепят всеки момент — с кристали, залепени по страничните шевове, както и ботуши с десетсантиметрови токчета. Когато е в настроение, тя се занимава с досиетата в офиса и действа като мой бодигард, когато имам нужда от подкрепление.

— Какво е положението? — попитах Кони.

— Нищо ново. Анни Харт е единствената голяма плячка на хоризонта. По това време на годината винаги е спокойно. Всички сериозни наркомани се самоубиха около Коледа, а за проститутките и пласьорите на наркотици е прекалено студено да висят по ъглите. Единственото добро престъпление, което се е случило, е престрелка между банди, но тези идиоти ги задържаха без гаранция.

— Толкова е спокойно, че Вини заминава на пътешествие — каза Лула.

— Да, и круизът не е евтин — каза той. — Така че си вдигни задника от тук и намери Анни Харт. Не съм благотворителна организация! Заради гаранцията на Харт съм на загуба и ще се наложи да се престоря, че получавам удар, за да мога да осребря застраховката за пътуването. А на Люсил това няма да й хареса.