Джанет Еванович - Стефани Плъм или г-ца Сватовница

— Какъв е проблемът на Бийнър? — попитах.

Гостът ми пусна малка трошица сирене в клетката на Рекс и даде още едно парченце на Боб.

— Откачил е. Бракът му отишъл по дяволите и той обвинява един друг от Неназоваемите. Сега е тръгнал да си върне съпругата.

— Неназоваемите?

— Така наричаме себе си. Звучи по-добре от чудаците .

Само малко по-добре.

Боб се буташе в Дийзъл, опитвайки се да получи още сирене. Той беше дългокрако, около четиридесеткилограмово куче, а мъжът беше деветдесет килограма мускули. На кучето на Морели щеше да му бъде необходимо много повече сила, за да може да бута Дийзъл из кухнята ми.

— И ти се намираш в апартамента ми, защото…? — попитах аз.

— Имам нужда от помощ.

— Не! Не, не, не, не, не.

— Нямаш никакъв избор, сладкишче. Жената, която търси Бийнър, е в списъка ти с най-търсените престъпници. И тя е под моя опека. Ако искаш да си получиш тлъстия чек, трябва да ми помогнеш.

— Това е ужасно. Това е изнудване, подкупване или там каквото и да било нещо си.

— Да. Свиквай с това.

— Коя е жената?

— Анни Харт.

— Майтапиш се. Вини й е адски ядосан. Вчера цял ден я търсих. Издирват я за въоръжен грабеж и нападение със смъртоносно оръжие.

— Всичко това са пълни глупости, не че някой от нас двамата дава и пет пари за това. — Дийзъл систематично преглеждаше шкафовете ми, търсейки храна, а Боб плътно го следваше. — Както и да е, важното е, че добре съм я скрил, докато оправя нещата с лудия Бърни.

— Бърни е… хм, един от Неназоваемите, който е тръгнал да търси Анни?

— Аха. Проблемът е, че тя е от типа кръстоносци. Приема работата си сериозно. Казва, че това й е призванието. Така че единственият начин, по който можех да я накарам да стои скрита, беше да й обещая, че аз ще се заема със случаите й. Гади ми се от това, с което се занимава тя, затова ти го пробутвам на теб.

— И какво печеля аз от всичко това?

— Получаваш Анни. Веднага, щом аз се справя с Бърни, ще ти я доведа.

— Не виждам това да е кой знае каква голяма услуга за мен. Ако не ти помогна, тя ще излезе от скривалището си, аз ще я спипам и работата ми ще е приключена.

Дийзъл беше поставил палците в джобовете на дънките си, очите му бяха вторачени в моите, а изражението му бе сериозно.

— Какво ще ти струва това? Имам нужда от помощ и всеки си има цена. Каква е твоята? Какво ще кажеш за двадесетачка, когато свършиш работата?

— Сто. И нищо незаконно или животозастрашаващо.

— Договорихме се — оповести гостенинът ми.

Ето я и тъжната истина — нямах нищо по-добро от това за правене. А и ми трябваха парите. От офиса се бавеха с плащанията. Имах да проследя една престъпница под гаранция, която не се беше явил пред съда, а Дийзъл я държеше някъде под ключ.

— Какво точно се предполага, че трябва да направя аз? — попитах го. — Във формуляра за гаранцията Анни е записана като експерт по връзките.

Дийзъл се изсмя гръмогласно:

— Експерт по любовните връзки! Предполагам, че го е използвала като прикритие.

— Дори нямам представа какво означава това! Какво, по дяволите, е експерт по връзките?

Той беше метнал износена кожена мешка върху плота, когато се появи в кухнята ми. Отиде до нея, извади огромен жълт плик и ми го подаде.

— Всичко е тук.

Отворих плика и извадих наръч папки, натъпкани с фотографии и листове, изписани на ръка.

— Има сбита версия за теб, закачена с кламер най-отгоре на всяка папка — добави гостът ми. — Всичко важно е там. Тя каза, че трябва да бързаш, защото денят на Свети Валентин е съвсем скоро.

— Е, и?

— Аз лично не се впечатлявам от този ден, с онези сладникави картички и противни купидони и глупостите като сърца и цветя. Но за Свети Валентин Анни е това, което дядо Коледа е за Коледата. Тя го прави да се случва. Разбира се, Анни работи на по-малък фронт. Не е, като да има десет хиляди елфи, които да се трудят за нея.

Дийзъл беше наистина секси парче, но си мислех, че вероятно той беше само на една стъпка от настаняването за постоянно в онази чудата ферма.

— Все още не разбирам каква е моята роля.

— Току-що ти дадох пет отворени досиета. От теб зависи, тези пет човека да изживеят един хубав ден на влюбените.

О, Господи!

— Виж, знам, че е неубедително — каза той, — но съм го закъсал. А сега и ти си в кюпа. И ако не получа нещо за закуска, ще ми прегорят бушоните. Така че, намери ми нещо за ядене. Тогава аз ще свърша моята част и ще потърся Бърни, а ти ще трябва да свършиш твоята част и да поработиш по списъка на Анни.