Джанет Еванович: Стефани Плъм или г-ца Сватовница

Люсил е съпругата на Вини. Баща й е Хари Чука и ако разбереше за необходимостта от подобен незаконен акт, със сигурност не би бил щастлив да види дъщеря си лишена от този круиз.

— Това е един от онези луксозни круизи за Свети Валентин — продължи той. — Люсил вече си е приготвила куфарите. Вярва, че това ще освежи брака ни.

— Единственият начин, по който бихте могли да освежите брака си, е жена ти да донесе белезници и камшик — вметна Лула.

— Е, съди ме тогава — отговори й Вини. — Имам еклектичен вкус.

Всички завъртяхме очи.

— Изчезвам оттук — казах на Кони. — Ако има нещо, обади ми се на мобилния.

— Идвам с теб — заяви Лула, грабвайки фалшивата си чанта Прада с дълга презрамка. — Днес се чувствам късметлийка. Обзалагам се, че ще намеря Анни Харт за нула време.

— Благодаря, но мога да се справя и сама — отговорих й аз.

— По дяволите — прекъсна ме тя. — Представи си, че трябва да отидеш в някой долнопробен квартал и ти трябва бияч. Тази роля я ще изпълнявам аз. Или предположи, че ще трябва да направиш избор между няколко понички в онова ново място на Стейт Стрийт. Това също ще го направя аз.

Вперих поглед в нея.

— Значи това, което казваш, е, че искаш да пробваш новия магазин за понички на Стейт?

— Аха — призна си тя. — Но само, ако наистина ти се ядат понички.

Четвърт час по-късно, тръгвах от Донът Делиш и се отправях към Отдела за регистрация на превозни средства.

— Не мога да повярвам, че няма да изядеш нито една от тези вкусотии — каза Лула с пълен пакет понички в скута си. — Тези са супер. Погледни тази с посипаните розови и жълти пръчици. Това е най-веселата поничка, която някога съм виждала.

— Закусих доста късно и обилно. Направо ще се пръсна.

— Да, ама тук става въпрос за първокласни понички!

Боб седеше в задната част на Ескейпа. Бе облегнал глава върху седалката и дишаше тежко.

— Това куче може да използва ментов освежител за уста — каза Лула. — Я опитай една от тези.

И му подхвърли една поничка, която Боб хвана още във въздуха и се настани удобно, за да я изяде с кеф.

— Къде, по дяволите, отиваме? — попита тя накрая. — Мислех, че ще преследваме Анни Харт. Тя не живееше ли в северен Трентън?

— Сложно е. Трябваше да сключа една сделка. Не можем да се доберем до нея, докато не приключа делата й.

— Бъзикаш ли се с мен? И какво значи това, все пак? Да не би да означава, че ти се заемаш с клиентите й? Да си призная, не мога да си те представя да го правиш. Четох досието й. Казала е, че е експерт по връзките и предположих, че това е кодова дума за проститутка.

— Не е така. По-скоро е нещо като сватовница. Първият човек от списъка ми е Шарлийн Клингър. Тя е на четиридесет и две и е разведена, а ние трябва да намерим истинската й любов.

— О, Господи! Истинската любов. Тя е само една кучка. Сигурна ли си, че няма да е доволна, ако й подсигурим само един хубав, потен секс? Имам няколко подходящи имена в тефтерчето си.

— Напълно съм сигурна, че трябва да е истинската любов.

Шарлийн Клингър беше зад гишето в Службата за регистрация на превозни средства, на което се правеха само регистрации. На живо беше по-хубава. Косата й все още се нуждаеше от прическа, но беше плътна и лъскава и много й отиваше. Лицето й беше одушевено и тя често се усмихваше. След тридесет и пет минути, Лула и аз стигнахме до нея. Представих й се и й обясних, че замествам Анни Харт.

— Тази жена е глупачка — каза Шарлийн. — Не знам откъде е дошла, но ще е много добре, ако изчезне. А и не ми трябва друга глупачка-заместничка. Справям си се чудесно. Не желая мъж в живота си. Имам си достатъчно проблеми.

— Не сте ли наели вие Анни?

— По дяволите, не! Тя просто се появи в кухнята ми един ден. Случва ми се през цялото време. Децата оставят вратата отворена и следващото нещо, което знам, е, че някаква полугладна котка се разхожда из къщата ми и не иска да си тръгне.

— Останах с впечатлението, че искате да намерите истинската любов? — казах й аз.

Тя погледна пудрата захар, която се беше посипала върху бюста на Лула.

— По-скоро бих си потърсила пакет с понички. Не ти се налага да си бръснеш краката, за да им се насладиш.

— Амин! — включи се и колежката ми.

— Трябва да отстъпите встрани, ако нямате намерение да регистрирате нещо — каза Шарлийн. — Задържате опашката прекалено дълго време, а тълпата наистина ще побеснее.

Двете с Лула излязохме от сградата и забързахме към колата. Беше адски студено и вървяхме с наведени глави, за да се предпазим от вятъра.