Марлис Мелтън: Набелязана мишена

— Бела — каза той, пускайки я на земята. — Искам да те запозная с някого. Това е Лия.

Черешовите очи се разшириха, преценявайки я.

— Здрасти — каза Изабела срамежливо.

Бе слабичка, само кожа и кости, но тялото й тепърва щеше да се развива.

— Приятно ми е да се запознаем — измърмори Лия.

Мрази ме, помисли си тя.

Входната врата се отвори отново и тя се стегна, очаквайки нещо още по-лошо.

— Винсенте! — извика жената и хукна към тях с разперени ръце.

Здрава и тъмнокоса, с едва забележими сребърни нишки в косите, майката на Вини го погълна в прегръдката си. Целуна го силно по двете бузи, а след това го отдалечи от себе си, без да го пуска.

— Винсенте, синчето ми — пропя жената. — Всеки път, когато те видя, си все по-красив.

— Мамо, моля те — смути се той, изтръгвайки се от ръцете й. — Искам да се запознаеш с Лия. — Той улови ръката на Лия и я дръпна до себе си. — Това е жената, за която ти разказах. Помолих я да се омъжи за мен.

Майката и дъщерята ахнаха. Градският шум като че ли се усили пропорционално на внезапно настъпилото помежду им мълчание.

— Боже мой — въздъхна майка му и погледът й се насочи към лявата ръка на Лия.

Изглеждаше ужасена.

Вини постави ръка на раменете на годеницата си. Устата й бе пресъхнала, сърцето й препускаше. Тази любов бе обречена. Но тогава…

— Добре дошла! — извика майката на Вини. Улови главата на Лия и я целуна по двете бузи, след което добави: — Винсенте ми е разказвал толкова много за теб. Трябваше да се досетя, че ще ти предложи да се ожените.

— Благодаря — промърмори Лия едновременно смаяна и объркана от внезапно проявената топлота.

Тя погледна Вини за обяснение.

— Какво ти казах? — присви рамене той.

Час по-късно Лия, Вини и Изабела седяха около малка кухненска маса, която Роза, майката на Вини, бе покрила с дантелена покривка. Изваждайки бутилка вино и кристални чаши, тя почете с тост годежа им, а след това се хвърли в трескаво готвене.

— Любов! — каза с въздишка, надвесена над врящия сос за спагети.

От време на време поглеждаше Лия и Вини, които седяха, допрели рамене, и попиваше очите си с края на престилката си. Изабела, която бе преодоляла срамежливостта си, ги заливаше с новини от социалния си живот.

— Защо дружиш с толкова много момчета? — прекъсна я Вини строго. — Момчетата носят само неприятности. Стой настрана от тях.

Изабела извъртя очи.

— Вече не съм малко момиче, Вини — осведоми го тя.

— Напротив — той се наведе над масата, за да й отправи непреклонен поглед. — Докато си ми сестра, ти все ще си малко момиче.

— Стига, Изабела — обади се Роза откъм печката. — Остави Вини да говори. Работиш ли, скъпа Лия? — попита тя.

— Репортер съм в една новинарска телевизия — отвърна младата жена.

— Ще стане известна, мамо — вметна Вини. — Още в първия си репортаж разкри убиеца с рицина. Нали знаеш, онзи, дето отровил четирима висши офицери, замесени в случаите с приятелски огън.

— Четох за това във вестника — обади се Изабела.

— Ти пък защо четеш вестници? — смъмри я Вини. — Не ти трябва да знаеш какво пишат там.

Сестра му погледна Лия и въздъхна.

— Как се справяш с него? — попита тя.

— Родителите ти трябва да са много горди с теб — обади се Роза в същото време.

Тъга прониза сърцето на Офелия, забавяйки отговора й.

— Тя няма родители, мамо — поясни Вини с онзи нежен тон, който я караше да иска да изпълзи в скута му.

— Какво!

Роза изпусна черпака в тенджерата.

Докато Вини обясняваше, че майката на Лия ги е изоставила, а баща й е бил убит от онзи с рицина, тя цъкаше с език и мачкаше престилката си. Сълзи тръгнаха по страните й, а Лия усети как собствените й очи парят.

— Бедното дете! — възкликна бъдещата й свекърва и се приближи до Лия, за да я целуне още веднъж по двете бузи. После заяви: — Вече аз ще съм твоята майка.

— Охо, и още как — измънка Вини под носа си.

Роза размаха пръст към него.

— Ти мълчи! — скара му се тя. — Всяко момиче, което ще се омъжва, се нуждае от майка. Кога е датата на сватбата?

Вини и Офелия се спогледаха.

— Все още не сме я определили — бързо отвърна момичето.

— Кариерата й тъкмо започва — обясни Вини. — А и аз трябва да реша дали ще остана в армията, или ще постъпя в колеж.

— Разбирам — каза Роза разочарована и се върна към бъркането на соса. — В такъв случай тази вечер Лия ще трябва да спи в стаята на Изабела — обяви категорично.

— Мамо! — запротестира Вини.

Лия прикри киселата си усмивка зад чашата с вино. В отделни стаи или не, Вини щеше да намери начин да бъде с нея.