Марлис Мелтън: Набелязана мишена

Секунда по-късно Хана Линдстром влезе в голямата стая в тъмночервен костюм, който подхождаше на огненочервената й коса.

— Не са ти се обадили от офиса, нали? — попита я Хелън, която се появи с поднос с глазирани коледни сладки.

— Не, имах пристъп на сутрешно неразположение — съобщи Хана и продължи намръщено: — В осем часа вечерта, представи си!

— Хей — смъмри я съпругът й. — Развали ми изненадата. Щях да му дам чорапа с подаръка ми.

Подаде на Гейб лентичка от тест за бременност.

— По дяволите, синко — възкликна Гейб. — Мислех, че двамата едва сте започнали да опитвате.

Лутър сви огромните си рамена.

— Просто дадох най-доброто от себе си — каза той с убийствена усмивка.

Хана го сръга, въздишайки ядосано.

— Оу! — изпротестира той.

— Престани да си приписваш всички заслуги. Ние сме тези, които трябва да свършат цялата работа, нали, Хелън!

Грабна бисквитка от подноса, който домакинята носеше покрай нея.

— Точно така — съгласи се другата. — Всичко се свежда до женската сила на духа. Вие, момчета, участвате само в ездата — подхвърли, подавайки подноса към Себастиян, а след това и към Соломон Макгуайър.

— Каква езда! — измърмори Гейб под носа си. — Не съм го правил от седмици.

Е, Джо вече знаеше защо началник-щабът му е кисел. Усети, че се усмихва.

— Чакай само да те застигнат прословутите безсънни нощи — предупреди го Лейла от дивана. — Дори не се опитвайте да се правите на героини, дами. Среднощното ставане е измислено само за бащите. Себастиян му се наслаждаваше, нали, скъпи?

— Нощем мислех, че близнаците никога няма да заспят — отвърна мъжът, без всъщност да отговори на въпроса.

— Човече, нямам търпение! — Лутър сграбчи жена си и погали плоския й корем. — Кога ще изглеждаш бременна, а?

— Това не е дух в бутилка, скъпи — отблъсна ръката му тя. — О, Хелън, не ми казвай, че си приготвила прочутите си коктейли, след като не мога да пия.

— Не си единствената, скъпа — отвърна приятелката й.

— Да, но ти почти си излязла от това положение — отбеляза другата, загледана в обиколката на талията й. — Божичко! Кога ще се ражда това бебе?

— Вчера. Може ли да не говорим за термина?

— Сладките ти са страхотни — любезно смени темата гостенката.

Прозрение прониза съзнанието на Джо. Неговото момиче трябваше да бъде тук. Видение на бременната Пени проблесна в главата му. Със спираща сърцето увереност осъзна, че го иска повече от всичко на света. Очакваше тази мисъл да го ужаси, ала вместо това тя го развълнува както нищо друго досега.

— Хей, Джо, поддържаш ли връзка с Пени?

Изненадан да чуе името й, докато бе подвластен на видението си, Джо срещна въпросителния поглед на Хана.

— Разменихме си по няколко имейла — отвърна той.

Колко пъти му се бе искало да й напише: Каза ли, че ме обичаш? Терминалът бе толкова шумен онзи ден. Ами ако не я бе разбрал правилно, чувайки само онова, което му се искаше? Имейлите й през последните четири седмици просто разказваха какво й се е случило, без да му дават каквато и да е надежда, че тя таи дълбоки чувства към него.

— В такъв случай следващия път, когато й пишеш, й кажи, че адмирал Джейкъбс се е признал за виновен, така че няма да се наложи да свидетелства на делото му.

— Чудесно — зарадва се Джо. — Знам, че не го очакваше с нетърпение. Но не е нужно да й пиша. Утре се прибира — добави той. — Ще й го кажа лично.

Изречени на глас, на тези думи накараха сърцето му да забие ускорено и дланите му да се изпотят. Тъй като се бе отдал на работата си, за да забрави колко много тя му липсва, не бе разбрал как времето, през което бяха разделени, бе почти изтекло.

Какво ли щеше да бъде да се видят отново очи в очи след всички тези седмици? Намираше огромна промяна в себе си. Пренареди приоритетите си, което му действаше като движеща сила, за да достигне до най-важния момент в живота си.

Не можеше да повярва, че най-сетне, въпреки всички несгоди, е намерил любов, толкова чиста и силна, колкото тази на родителите му. Не трябваше да разочарова очакванията им повече, търсейки тръпки и забежки, за да държи надалеч мислите за живота си, изпълнен със самота. Повече нямаше да бяга. Да има Пени, бе всичко, от което се нуждаеше.

Соломон Макгуайър стана от пода. Все още държейки бебето в ръка, той загреба шепа ядки от масичката за кафе.

— Сър, имате ли предвид някой снайперист, който да заеме мястото на началник Маккафри? — попита той.

— Да, имам — отвърна Джо. Беше го обмислил много добре. — Името му е Шон Харлън, викат му Харли. Най-добрият началник, с когото някога съм имал честта да работя.