Марлис Мелтън: Набелязана мишена

— Какво си й направил? — попита Джо, докато Пени продължаваше да се свлича надолу.

Той приближи масата от противоположната страна и я прихвана през кръста точно преди да падне на колене. В същия момент адмиралът се спусна към него, насочвайки иглата към гърба на Пени, но тя се свлече. С рязко обръщане на сто и осемдесет градуса, без да престава да я придържа, Джо вдигна ръка, за да му попречи. Спринцовката излетя от ръката на адмирала и се удари в стената.

— Извикай помощ! — изкрещя Джо към Дейвис, която стоеше на прага зяпнала от изумление.

Жената тръгна веднага. Пени висеше отпусната върху ръката му. Мисълта, че е станала последната жертва на адмирала, почти го парализира.

Но възрастният мъж се втурна към спринцовката и се опита да я вдигне от пода.

— Остави я! — заповяда Джо, раздвоен между желанието да се погрижи за Пени и необходимостта да тръгне след адмирала.

Задоволи се да блъсне стареца и да го събори на земята. Джейкъбс падна, а Джо ритна спринцовката през вратата. След това постави Пени по гръб върху масата.

— Пени, скъпа, кажи нещо! — умоляваше я той.

Адмиралът изстена, без да може повече да се изправи на крака. Сърцето на Джо почти спря, докато напипа пулса й. В следващия момент усети лекото пулсиране под пръстите си. С въздишка на облекчение, се наведе над лицето й, за да провери дали диша. Сладкият дъх от издишането й върху брадичката му го успокои достатъчно и той се обърна. Повдигна стария човек от пода, като го сграбчи за яката на ризата и го погледна право в очите.

— По-добре тя да не умира, болно копеле! Това в спринцовката рицин ли е?

Другият стисна устни, отказвайки да отговори. Джо го блъсна върху стола.

— Не мърдай или си мъртъв — предупреди го той.

Беше се навел над Пени, когато трима души нахлуха в стаята — нейната охрана, Дейвис и доктор Хъксли. Охранителят погледна първо момичето, после спринцовката, която очевидно бе вдигнал в коридора.

— Все още има четири милиграма в нея — каза, като се пресегна за хартиена кърпа, за да я увие. След това се обърна към Дейвис: — Повикайте специалист по отровите, старшина.

Докато охраната слагаше белезници на адмирала и го разпитваше без никакъв резултат, доктор Хъксли се захвана с Пени. Със сърце в гърлото, Джо гледаше как проверява жизнените й показатели и се опитва да я свести. Почувства облекчение, когато клепачите й потрепнаха и очите й бавно се отвориха. Коленете му омекнаха.

— Пени! — извика Джо, избутвайки лекаря настрана. — Как се чувстваш?

Без съмнение, сините й очи имаха най-прекрасния цвят на света.

— Добре — отвърна тя и примигна няколко пъти. Повдигна глава и забеляза отвращението на охранителя си от отказа на адмирала да говори. После погледна Джо с извинителна усмивка. — Предполагам, че съм припаднала. Съжалявам, беше такъв шок.

Коленете на Джо потрепериха. Струваше му се, че самият той може да изпадне в безсъзнание. За да не позволи това да се случи, се наведе с усилие над масата и прегърна жената, която обичаше.

Боже, каза си мислено, за втори път почти не му я бяха отнели!!

Час по-късно Пени все още лежеше на масата за прегледи. Джо обикаляше около нея. Стаята, която гъмжеше от лекари, охрана и лаборанти, най-сетне беше притихнала. Охранителят бе предал адмирал Джейкъбс в управлението на ФБР, където Хана и Валентино щяха да продължат разпита. Специалистът по отровите, който бе взел кръв на Пени, бе излязъл, за да провери резултатите.

— Ще се оправя, Джо — успокояваше го тя, обзета от желание да прогони сянката на тревога от очите му.

— Скоро ще разберем — съгласи се той, разтривайки бързо ръката си, като че ли за да поддържа кръвообращението си.

— Не мога да повярвам, че е бил адмиралът — удивена каза Пени, клатейки глава. — Мислех го за толкова почтен човек.

— Сигурен съм, че е бил — отговори Джо. — Войната има начини да размие границите между добро и зло. Бил е военнопленник във Виетнам години наред. Кой може да каже какъв ефект е оказало това върху него? А после е изгубил сина си по такъв начин. Във всеки случай всичко вече свърши.

Тя остави последните му думи да проникнат в съзнанието й и да приеме, че най-сетне всичко е свършило.

— Слава богу — прошепна, припомняйки си отново случилото се. После неочаквано каза: — Ти ми спаси живота. Ако не беше нахлул тук, той щеше да ми инжектира всичката отрова. Защо дойде всъщност?

— Просто наминах. Исках да те питам нещо.

Сърцето й бавно се преобърна. Не, не можеше да е това, което си мислеше…