Софи Кинсела: Сватбата на Беки Б.

— Година?! — втренчва се в мен Люк. — Сигурно се шегуваш!

— Не, не се шегувам! Казах на Кристина, че може да се върна, може и да не се върна в „Барнис“. И тя каза, че няма никакви проблеми. Дани ще събере всички неща от апартамента ни и ще прибере кашоните на склад…

— Беки — клати глава Люк, — идеята е много хубава. Но аз не мога просто да си нарамя багажа и…

— Напротив, можеш! Можеш! Всичко е уредено! Майкъл ще държи под око нюйоркския офис. Лондонският офис и без това се управлява от само себе си. Люк, можеш да го направиш! Всички смятат, че няма проблеми!

— Всички ли?

Започвам да изброявам на пръсти:

— Твоите родители… моите родители… Майкъл… Лоръл… Клайв, старият ми инструктор…

Люк ме прекъсва:

— Клайв, старият ти инструктор?!

— Добре де, той няма значение. Обаче всички други, чието мнение уважаваш. Всички смятат, че се нуждаеш от почивка. Работиш толкова много, от толкова дълго… — Привеждам се към него и добавям: — Люк, това е перфектният момент да го направим! Докато сме още млади. Преди да дойдат децата. Просто си представи — двамата, обикаляме си из света… Виждаме удивителни гледки… Научаваме разни неща за различни култури…

Мълчание. Люк се е вторачил в земята, със смръщена физиономия.

— Значи си говорила с Майкъл — казва накрая. — И той наистина няма нищо против да…

— Даже повече от това! Писнало му е да живее в Ню Йорк, без да прави нищо друго, освен да се разхожда за здраве! Люк, той самият изтъкна, че дори и да не се съгласиш на това пътешествие, ти имаш нужда от дълга почивка. Имаш нужда от пространство, в което да започнеш да дишаш!

— Цяла година — почесва се Люк. — Това е нещо повече от почивка.

— Може да е и по-кратко. Или по-дълго. Важното е, че можем да решаваме в движение. Ще бъдем свободни духове, за първи и последен път в живота си. Без връзки, без ангажименти, без нищо, което да ни задържа никъде…

— Беки, миличка! — виква ми татко от колата. — Сигурна ли си, че ще ти позволят да качиш шест куфара на самолета?

— Няма нищо. Ще платим за допълнителен багаж — отговарям и се обръщам към Люк: — Е, какво ще кажеш?

Люк мълчи. Сърцето ви се свива от страх. Имам ужасното предчувствие, че ще се върне към старата си същност. Към стария работохолик Люк.

После той вдига глава. И върху лицето му зървам уморена усмивка.

— Имам ли избор?

— Не! — сграбчвам му ръката. — Нямаш!

Значи ще обикаляме света! Ние ще бъдем пътешественици!

— Тези последните са много леки! — провиква се татко и размахва куфарите във въздуха. — Има ли нещо в тях?

— Не, празни са! — Обръщам се към Люк със светнали от радост очи. — О, Люк, ще бъде страхотно! Това е единственият ни шанс да избягаме от всичко за цяла година! Година на спокойствие. Само ние двамата. И нищо друго!

Мълчание. После Люк ме поглежда и по устните му заиграва дяволита усмивка.

— И вземаме два големи празни куфара, защото…

— Е, човек никога не знае — свивам рамене. — Може по пътя да си харесаме нещо. Пътешествениците задължително трябва да подкрепят местните икономики… — И не довършвам, защото Люк се разсмива.

— Какво?! — изричам възмутено. — Истина е, нали?!

— Да бе, права си — трие Люк очите си. — Така е. Беки Блумууд, обичам те!

— Вече съм Беки Брандън, май забрави! — срязвам го аз и си поглеждам отново красивата халка. — Госпожа Ребека Брандън!

Обаче Люк клати глава.

— Беки Блумууд е единствена и неповторима! Никога не спирай да бъдеш себе си! — Взема ръцете ми в своите и се втренчва в мен така, сякаш чете душата ми. — Каквото и да правиш, никога не спирай да бъдеш Беки Блумууд!

— Ами… добре — отвръщам слисано. — Няма.

— Беки! Люк! — достига до нас гласът на мама през моравата. — Време е за тортата! Греъм, включи светлинките!

— Веднага! — провиква се в отговор татко.

— Идваме! — провиквам се и аз. — Само изчакай да си сложа отново венеца!

— Позволи ми! — Люк взема розовия венец и го поставя върху главата ми усмихнато.

— Глупаво ли изглеждам? — питам го аз, като правя физиономия.

— Да, много. — Той ме целува, после се изправя и ми помага да се изправя и аз на крака. — Хайде, Беки Б.! Публиката ти те очаква!

И докато вълшебните светлинки наколо заливат с блясъка си цялата градина, ние тръгваме през здрача по влажната трева към сватбеното тържество, вплели здраво ръце един в друг.

----------------------------------------------------------------------------