Луиз Бегшоу - Наследнички

— Благодаря. — Тя се усмихна.

— Но комисията не смята, че имате подходящата квалификация за точно този пост.

— Моля? — възкликна Атина. — Имам изключителни резултати. Получавала съм отлични отзиви за всяка своя публикация!

— Определено се представяте добре. — Намеси се доктор Финкел, слаб мъж с розова риза, който приличаше на пор. — Но понякога става въпрос и за темперамент.

— Комисията смята, че трябва да преминете допълнителен период на проучвания. Няколко публикации…

— Може би в чужбина — Харвард или Йейл имат отлични научни програми за жени — добави професор Ричардс. Той бе най-младият в комисията и носеше евтин костюм. Погледът му издаваше враждебност.

— Наричат го позитивно въздействие — обясни доктор Финкел, сякаш обясняваше на дете.

— Знам как го наричат — сопна се Атина. — Нямам нужда от това.

— Комисията взе решение да предложи мястото на друг кандидат, но ви благодарим, че дойдохте. — Професор Мелън затвори рязко папката си и побутна назад стола си.

Интервюто бе приключило.

— Само момент. Кой е избраният кандидат?

Спогледаха се неловко. Тази информация щеше да бъде публично достояние. Трябваше да й кажат.

— Майк Крос — безизразно отсече професор Ричардс.

Атина избухна.

— Майк има второкласни публикации. Моите резултати са по-добри от неговите…

— Освен това участва в гребната регата на колежа, както и в обществени мероприятия. Това е част от начина, по който очакваме един младши преподавател да допринася за университетския живот — заяви професор Мелън.

— А и в неговите трудове има проблясъци на истински оригинални прозрения — добави доктор Финкел.

Как ли пък не — Майк Крос бе тромав и некадърен тиквеник. Последното му оригинално прозрение бе откъде да си намери най-евтината бира в Оксфорд.

— Майк Крос е…

— Нашият кандидат — прекъсна я професор Ричардс.

— Нали не искате да ви запомнят като заядлива колежка — каза с насмешка доктор Финкел. — Знаете, че това е проблем за някои от дамите в академичния свят. Ако бях на ваше място, бих поздравил спечелилия кандидат. Може би щях да си потърся тема за следдипломна дисертация.

— Но… — Атина направо щеше да експлодира от яд.

— Наистина, госпожице Чеймбърс — с елегантно пренебрежение отсече професор Мелън. — Приключихме.

Атина крачеше ядно по главната улица към „Карфакс“, пъхнала ръце в джобовете, а косата й се развяваше от януарския вятър. Чувстваше се безкрайно унизена. Негодници!

Знаеше, че е умна.

Беше свършила отлична работа.

Но в крайна сметка те я мразеха.

Нямаше защо да се ядосва на Майк Крос. Той бе съвсем обикновен човечец. Едър и дружелюбен, с бременна приятелка и съвсем приличен второкласен ум. Но знаеше как да спечели симпатиите на старата гвардия професори. Мотаеше се с тях, говореха си за ръгби и крикет, пиеха по няколко чаши вино. Клюкарстваха, както само мъжете умееха. Говореха си мръсотии за жени…

Може би дори и за нея. Сигурно и за нея.

Освен това ставаше дума и за парите. Всички те живееха под наем в къщи в колежа или ако по някакво чудо бяха извадили късмет в настаняването — в малки едностайни апартаменти. Жилищата тук струваха скъпо. Оксфорд бе новият Лондон. Професорите караха таратайки и износваха обувките си, докато не зейнат големи дупки. Атина нямаше нужда да се нареди на опашката за желаещи да преподават в чужбина и да отиде в Америка за прилична заплата. Трябваше само да си седи на улица „Уолтън“ и да чака чека на чичо Клемент.

Знаеше, че й завиждат. Ненавиждаха факта, че тя не се лишаваше от нищо и никога не поглеждаше етикета с цената. Редовно се хранеше в „Льо Маноар“ в „Четирите сезона“ и изобщо не се бе постарала дори да се научи да готви. Ако искаше да изучава някой оригинален текст на нордически, просто летеше с първа класа до Исландия, отсядаше в някой бутиков хотел, без да се притеснява за непоносимо високите скандинавски цени, и го четеше лично.

Защо й е на нея работа? Атина направо си представяше как си го мислят, докато я гледат, без да забелязват евтините й дрехи, но вторачили поглед в чантата й на „Шанел“ или обувките ръчна изработка.

Мария-Антоанета. Богата кучка. Надута неомъжена жена.

Атина имаше отлични оценки, добро потекло и високи научни постижения. Но това бе четвъртото й интервю за младши преподавател тази година. А старата гвардия на преподавателите не искаше и да чуе за нея.

Стигна до дома си и отключи вратата. Време бе да си вземе душ, може би да потича из моравите около Крайст Чърч. Да изразходва натрупаната агресия. Да избистри мислите си, за бога.