Луиз Бегшоу - Наследнички

Какво, по дяволите, да прави сега? Телефонът в антрето звънна. Може би бяха променили решението си?

— Атина Чеймбърс.

— Здравей, скъпа. — Ниският, превзето провлачен глас моментално я накара да настръхне. О, да, празноглавата й братовчедка Диана. Атина се бе нагледала достатъчно на лъскавите й светски маниери по Коледа.

— Какво има, Диана?

— Получили ли телеграмата?

— Телеграма ли?

Погледна през рамо към килимчето от морска трева. Да, забеляза отличителния кафяв плик.

— От чичо Клем — каза Диана. — Иска да ни види. Чичо Клем.

Парите. По гръбнака й пропълзяха тръпки.

— По-надолу — измърмори Венера, скрила лице в извивката на лакътя си.

— Как е сега?

Тя само измърка лениво. Истинско удоволствие.

„Паладиън“ бе най-модерният нов салон за красота в Лондон, несравнимо шикозен спрямо конкуренцията. Журналисти от всички популярни списания го бяха посетили миналата седмица и тя очакваше истинска буря от статии след около месец.

В повечето щеше да пише и за присъствието на сексапилната Венера Чеймбърс. За една актриса бе много важно да бъде забелязана на правилното място в правилния момент. Ставаше въпрос за онзи усет да си с една крачка пред всички. Тя го култивираше усърдно.

С уверени, плавни движения масажистката, истинска шведка, размачкваше кожата й с безукорен тен. Венера усещаше как цялото напрежение, натрупано през деня, се изпарява. Когато момичето стигна до стъпалата й, изтощени от цял ден ходене на умопомрачително високи обувки на „Маноло“, и притисна с палци сводовете им, Венера простена от удоволствие.

Лежеше върху меката масажна кушетка само по дантелени бикини „Ла Перла“ в меден цвят, който подхождаше на загорялата й кожа. Дълга, копринено мека и скъпо поддържана изрусена коса се стелеше от тила й и се спускаше като гладък водопад към пода. Намираха се край басейна на великолепната градина на покрива на хотела. Отблясъци от кристалночистата вода танцуваха по мраморния таван и цялата зала се озаряваше от играта на светлосенките. Отопленият басейн бе обграден отвсякъде със стъклени стени и Венера можеше да се наслади през полуспуснатите си клепачи на разкошната панорама на Лондон, който искреше под суровото есенно слънце.

Прелест. Неохотно си наложи да остане будна. Не искаше да пропусне усещанията от масажа. Улрика бе най-добрата.

Освен това всичко бе в името на добрия имидж. А имиджът бе от жизненоважно значение…

Венера остави мислите си да блуждаят.

Тази вечер й предстоеше онази важна среща с продуцента в клуб „Граучо“. С австриеца Ханс Тирш. Имаше страхотен сценарий — „Мод“. За войната между Стивън и Матилда. Смели рицари, бели жребци, мечове и златни плащове… филмът мечта. Венера отчаяно искаше да се яви на прослушването. Беше работила с един от най-търсените лични треньори в Челси, Рафаел, и сега раменете и коремът й бяха с идеално оформени мускули; не прекалено изразени, но перфектно стегнати. Беше възможно най-слаба и най-привлекателна. Идеална за ролята. Последните три филма, за които се бе явявала на кастинг, така и не стигнаха до снимачна площадка и последната й роля бе в реклама на британските авиолинии, в която се изтягаше елегантно върху легло в първа класа.

Нейното амплоа.

Имаше работа, разбира се. Малки роли в независими продукции. Понякога и роля с няколко реплики в някоя телевизионна драма. Венера поне можеше да подбира; не приемаше да изпълнява наистина долнопробните роли — на статисти, случайни минувачи, сладникави водещи в сателитните канали, където представяха реклами на ваканции в чужбина. И дума не можеше да става за това.

Парите не й бяха нужни.

Агентката й, Луси, винаги й напомняше, че в пресата пишат повече за нея, отколкото за повечето известни британски звезди — със сигурност поне толкова, колкото и за Джъд Лоу и Кейт Уинслет например. Защо да си прави труда да гони големите роли, които никога не се появяваха? Венера спокойно можеше да лежи на славата си на модна икона. Особено ако се съгласеше да се снима с братовчедките си. Красивите сестри винаги привличаха вниманието на аудиторията, но четири братовчедки от висшата класа, наречени на гръцки и римски богини? Златна находка. Можеха да продължат след онази корица на „Слава“…

Но Венера отказваше да следва примера на Парис Хилтън. Обичаше филмите. За нея те носеха блясък, красота и слава. Какво като вече имаше богатство? — сънливо си мислеше тя, докато уверените пръсти на момичето я потапяха в истинско блаженство. Това бе само началото.