Луиз Бегшоу - Родена във вторник

— О! — лицето му леко помръкна. — Не точно.

— Не точно ли?

— По-скоро става дума за… елиминиране.

Огледах се наоколо.

— Но…

— Явно вече си имат всичко необходимо като съдържание в „РС геймс галакси“.

— Ами нашите рубрики…

— Не ги харесват.

— Нашата графика…

Той поклати глава. Връхлетя ме и друга лоша мисъл.

— Ами моите рецензии?

— Опитах се, приятел — извинително измърмори Кен. — Дори им изпратих изрезки. Виж.

Подаде ми тънка сива папка, която наистина бе пълна с изрезки на някои от най-добрите ми работи.

Някой ги бе задраскал със син маркер. Рецензията ми за „Империя Земя“ падна от папката на земята. Върху нея бе написано „Боклук“ със същия син маркер.

— Не се засягай — каза той. — Не те оценяват като мен.

Но аз се засегнах, и то много!

— Виж, не се отчайвай, Луси — продължи Кен. — Написал съм ти две чудесни препоръки.

— Две ли? — почувствах се напълно вцепенена.

Той ми подаде два плика.

— В тази се казва какъв страхотен рецензент си и как винаги предаваш работата си навреме.

— Добре — разбирах го.

— А тази… — Кен леко се изчерви. — Тази те описва като отлична секретарка, споменава за уменията ти в печатането и компютърните програми, както и за приятния ти и… — леко колебание. — … много женствен характер.

— По дяволите! — избухнах аз. — Аз не съм секретарка, Кен! Никога не съм била такава!

— Да, но реших, че може да се замислиш за това.

— Какво си решил?

— Луси, поразпитах наоколо — искрено заяви той. — Имам контакти. Нали разбираш. Казаха ми, че повечето списания за компютърни игри си имат сътрудници, че даже са им в повече. Използват журналисти на свободна практика и им плащат съвсем символично, а и повечето в момента уволняват хора, а не наемат нови — усмихна ми се измъчено. — Реших, че ще имаш по-голям шанс да си намериш работа като секретарка. Съчинил съм нещо наистина хубаво — Кен кимна към плика, който стисках с палец и показалец, сякаш е нещо заразно. — Написал съм страхотни неща за теб.

— Да. Благодаря — зяпнах го втренчено. — Значи, в основни линии, искаш да кажеш, че оставам без работа.

— Не — поправи ме той, — оставаш без тази работа. Сигурен съм, че ще си намериш нещо. Ще стъпиш на краката си.

Плеснах се с длан по челото.

— О, слава богу! — засмях се облекчено.

— Какво? — попита Кен.

— Шегуваш се, нали? Страхотен майтап при това. Наистина ме хвана, негодник такъв.

— Луси…

— Помислих си, виж го ти егоиста, продал е душата си на врага и ме изритва на улицата — поклатих глава. — И при това тъкмо когато наистина ми е нужно увеличение на заплатата.

— Но това не е…

— Знаеш ли, може и да си един грозен дебелак с чаровните маниери на пиян бабуин 1 1 Вид маймуна. — Б.р. , но си забавен. Не мога да го отрека — продължих аз.

— Не е шега! — извика той.

Угаснах.

— Не е ли?

— Не, не е.

— Но как можеш да ни причиниш това? — за мой ужас сълзите бяха започнали да напират в очите ми и гневно ги избърсах с длан. — Просто ни изхвърляш?

— Женен съм, забрави ли? Имам семейство. Бях вложил сърцето и душата си в това списание цели шест години и мисля, че заслужавам някаква награда — заяви Кен с влудяващо голяма доза логика.

— Ами Тим и Ричард, и Иън? — това бяха колегите ми рецензенти. — И на тях ли им даде препоръки, че са чудесни секретарки!

Кен не беше лош човек и не биваше да приемам ситуацията толкова зле. Но си беше точно така. Бях безкрайно огорчена и кисела като лимон.

— Нямат нужда от тях. Ричард е квалифициран счетоводител. Той и бездруго щеше да напуска. Бащата на Иън притежава много доходна пивоварна в Глазгоу. А Тим има отлична диплома по математика от университета в Бристол, няма да му е трудно да си намери работа — Кен ме изгледа съчувствено. — Исках само да ти помогна с препоръката за секретарка, Луси.

Преглътнах с мъка.

— Знам. Благодаря, Кен — измърморих аз, без да изпитвам голяма благодарност.

— Имам предвид, че все пак нямаш завършено образование, нито диплома.

— Да.

— И всъщност не си квалифицирана за каквато и да е работа.

— Аха…

— Трябва да се запишеш на някакъв курс, да се научиш да печаташ — пишех рецензиите си само с три пръста. — Вече имаш компютърни умения. Една добра секретарка винаги може да си докара прилична заплата.

— Но аз не искам да ставам секретарка. Искам да си изкарвам прехраната, като играя компютърни игри.

— Трябва да помислиш за алтернативни варианти, Луси.