Луиз Бегшоу - Жена от класа

Трапезарията бе истинско постижение. Даяна избра самия Ричард Хесън, най-търсения и ухажван дизайнер в града. Беше прочут с изключително мъжественото излъчване на обзаведените от него стаи, може би за да компенсира женствения си външен вид, но пък коя ли е тя, че да съди известните? Цялата стая бе в тъмна дървена ламперия, с масивна орехова маса, донесена от провинциално френско имение от XVIII век, тъмночервени завеси и яркочервен килим. Камериерката подреди масата за двама, като в срещуположните краища сложи искрящо бели салфетки от ирландски лен, малки сребърни вази с кремавожълти рози и восъчни свещи в античен сребърен свещник, които грееха подканващо. Даяна въздъхна от удоволствие, докато заемаше мястото си в единия край на масата, срещу съпруга си. Всичко бе толкова… цивилизовано. Много по-хубаво от мрачния й лондонски апартамент. Липсваше й само малко интимност, но Ърни вероятно щеше да се отпусне, след като се установи по-добре в работата си.

— Разкажи ми как мина денят ти — предложи тя, докато Консуела сервираше ордьоврите — печени в масло картофчета и късчета трюфели.

— Няма много за разказване. — Ърни тъпчеше храната в устата си, без да поспре, за да й се наслади. — Показвам им как се ръководи един модерен бизнес. В книгите пише пълни глупости.

Съпругата му кимна и изчака Консуела да отвори бутилката мерло. Щяха да вечерят спокойно, а после сигурно да се потопи във ваната, където да остане до насита, и да гледа „Приятели“, докато Ърни се оттегли в кабинета си, където да търгува с акции по интернет или нещо подобно. Даяна мислено се зае да планира първото си парти, твърдо решена да предизвика фурор.

Ърни продължи да бъбри с жена си, разказваше й скучни истории за новия си офис, за некомпетентността на асистентите си. Нищо важно, но пък и защо да разказва на Даяна за бизнеса? Тя не е от жените, които се интересуват от подобни неща. Вярно, макар и рядко, понякога срещаше някоя жена, която да разбира от пари. Обикновено бяха грозни, потиснати момичета. Джанет Дженсън, една от новите му подчинени, бе чудесен пример. Ърни се опита да си представи как Джанет прекарва дни наред в избора на идеалния бледосин кант за банята за гости — невъзможно за стара мома с изсечено сурово лице. Жени като Джанет имаха мозък; тези като Даяна бяха за украса, а имаше и развратни жени — любимият вид на Ърни.

След вечеря той целуна съпругата си по бузата и отиде в кабинета си. Нямаше да му навреди да поглезят малко янките. Нали това бе една от причините да сложи на пръста й този трикаратов камък от „Тифани“.

Ърни затвори масивната махагонова врата зад гърба си. Стилът, в който Даяна обзаведе кабинета, бе типичен за аристократите от Стария континент; тъмнозелена кожа на мебелите, персийски килим, етажерки, отрупани с викториански томове, които биха могли да са в семейството му от поколения. Подобни стаи сигурно имаха бащите на приятелите му от „Итън“; това бе кабинет на джентълмен — имаше си даже и картина с маслени бои, изобразяваща възрастна дама в костюм за езда, на отсрещната стена. Ърни едновременно го харесваше и ненавиждаше. Ако бе поровил по-дълбоко в душата си, сигурно щеше да разпознае непоносимото чувство за несигурност, което винаги изпитваше заради доброто потекло на Даяна. Но той не обичаше да се задълбава. Предпочиташе моментните удоволствия.

Съпругата му щеше да отдели поне час и дори повече на вечерния си тоалет. Ърни не искаше да я притеснява. Кой ли би искал да гледа как жените вършат своите интимни процедури? Как си бръснат краката и подмишниците, скубят вежди и махат излишни косъмчета, пилят си ноктите… направо му се гадеше, като се сетеше за тези женски занимания. Изобщо не разбираше традиционното преклонение пред женското тяло. Повечето надебеляваха, отпускаха се, порастваха им брадавици, косми и кожата им се набръчкваше. Макар да му се носеше слава на безскрупулен бизнесмен, съвсем нямаше такава на плейбой, както много от отраканите хлапаци, които се разпореждаха със съдбите на хиляди хора в корпоративния свят на големия град. Беше потентен и спеше с много жени. Освен това знаеше, че да имаш подходяща жена е също толкова важно, колкото и точната кола. Затова избра Даяна. Тя е най-добрата, а тъкмо това трябваше да има той. Но не го привличаше особено.

Ърни отпусна слабото си тяло в старинния кожен фотьойл и включи компютъра си, единствената модерна вещ в стаята. Акциите му се появиха на екрана и той прегледа портфолиото си. Колко дълго щеше да продължи тази лудост с индекса „Дау Джоунс“? Може би безкрайно. Тази вечер не можеше да се съсредоточи върху търгуването. Мислите му непрекъснато се връщаха към „Блейклис“: не към уморените, високоплатени и недостатъчно натоварени с работа стари служители на компанията, а към жената, която отговаряше за връзките с обществеността на „Хейстингс инк“, новите им партньори.