Айрис Йохансен - Четвъртият амулет

— Обадих се на MI6 в Лондон, но и те още не са открили никакви следи — каза Мур. — Нито един от информаторите им в Средния изток още нищо не е изровил. Може би просто нямаме късмет.

— Няма начин. — Отпусна се на стола и взе телефона си. — Още не мога да се откажа. Джон Гарет все още ли живее в Лондон?

Мур изправи гръб.

— Гарет?

— Да. В Лондон ли живее?

— Доколкото знам.

— В такъв случай, запази ми място в полет до там през следващите няколко часа.

— Гарет няма да помогне. Спря да приема поръчки от нас преди три години. Не можеш да разчиташ и на парите. Има толкова много, че може да започне да гори банкноти.

— Кажи ми нещо, което не знам. Контрабандата очевидно носи баснословни приходи — отбеляза мрачно Фъргъсън. — Но ще приеме тази работа. Ще се погрижа. Имам нужда от него. Прекарал е години в Афганистан като дете и е запазил връзките си. И познава планините като дланта си.

— Обзалагам се, че няма да успееш да го убедиш. Дойде му до гуша от нас след Колумбия.

И кой би могъл да го обвинява , помисли си Фъргъсън. Целият сценарий се бе объркал и ЦРУ бяха принудени да изоставят Гарет, който трябваше сам да се измъкне от особено рискована ситуация. Е, може би не точно принудени. По онова време гледаха на Гарет като на лесно заменим техен член.

— Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже.

— Какво?

— Откъде да знам, по дяволите? Ще го реша по пътя за Лондон. — Набираше номера още докато говореше. Беше се сдобил с него преди седмица, когато беше станало ясно в каква катастрофа се очертава да се превърне този случай. А намесата на Гарет може би щеше още повече да усложни нещата. Нямаше съмнение, че е смъртоносно опасен и най-ефективният сред тях, но лесно можеха да изгубят контрол над него. Още ненавършил двайсет години, Гарет вече бе наемен убиец; по-късно влезе в света на контрабандата и злоупотребите с високи технологии. Понякога, когато не му достигаха пари, приемаше поръчки от тях, но винаги държеше да има свободна воля. Изведнъж си спомни как изглеждаше Гарет, когато го видя за последен път в джунглата в Колумбия — гол до кръста, потен, с напрегнати до болка мускули и блестящи от гняв очи. Тъкмо бе разбрал, че го изоставят. По дяволите, може би дори нямаше да отговори на обаждането му.

Гарет вдигна на четвъртото позвъняване.

— Сигурно си облян в пот, Фъргъсън.

— Нещата са трудни. Искам да дойда при теб, за да ги обсъдим.

— Колко си учтив. Обикновено изискваш или изнудваш.

— Но ти винаги успяваш да отстоиш своето. Може ли да дойда?

Гарет замълча за около секунда.

— Не си ми любимец. Защо реши, че ще те приема?

— Защото отговори на обаждането ми. Защото може и да си кучи син, но не си дребнав. — Направи пауза. — И защото реших, че може би ти е скучно. Прекалено дълго живя на ръба.

Втора пауза.

— Добре, ела. Но най-вероятно ще си изгубиш времето. Не съм склонен да ти правя услуги.

— Не моля за нищо друго, освен за информация.

— Глупости. Чувал съм го и преди. — Затвори.

Фъргъсън издиша шумно и натисна бутона за край на разговора. Не осъзнаваше колко е напрегнат, откакто Гарет се съгласи да се види с него.

— Шансът е малък — каза на Мур. — Донеси ми досието на Гарет. Искам да го прочета в самолета. Трябва да намеря нещо, за което да се хвана.

— Фъргъсън идва — каза Гарет и се обърна с лице към Джак Дардън, който току-що бе излязъл на верандата. — Мисля да се върна в Лондон.

— Добре. И бездруго не си добра компания. — Дардън се настани на един от столовете на верандата. — Ще умолява ли?

— Не и ако успее да ме убеди. — Гарет стана и отиде до перилата, за да се наслади на крайбрежната ивица на Гренландия. — Мисли, че ми е скучно.

— Така е. И аз се отегчавам. Трябва да отидем до Амстердам и да ти намерим опитна курва, която да запали поне малко интерес в теб.

— Курви можеш да намериш навсякъде.

— Но на мен ми харесват холандките.

— Тогава отиди в Амстердам.

— Може би ще го направя. Не съм като теб. Обичам лесните неща. — Дардън мълча секунда — две. — Не се забърквай, Гарет. Това може да е едно голямо главоболие.

Гарет сви рамене.

— Просто ще изслушам Фъргъсън.

— Затова ли през последните два дни говори по телефона с Кариф Барук?

— Кариф е стар приятел. Прекарах четири години с него и семейството му, с племето му в планината, когато бях момче.

— Знам. И сте били винаги и във всичко заедно — от устройването на засада на руски войници до разгоряването на истински ад в Кабул. Естествено е да му се обадиш, ако имаш нужда от информация, нали?