Айрис Йохансен: Четвъртият амулет

— Компанията можеше да ти попречи да се установиш тук, нали знаеш. Трябваше само да подшушнем няколко думи в подходящите уши. Престъпниците не са добре дошли в Англия. А ти все пак си контрабандист и наемен убиец.

— Така ли? — Поклати глава. — Аз съм в пенсия, Фъргъсън. И ако се опитваш да ме изнудваш, като ме заплашваш с правителството на Нейно величество, откажи се. Пет пари не давам.

Казваше истината.

— Не те заплашвам.

Гарет се усмихна.

— Не и ако няма да извлечеш полза чрез заплахи. Не се справяш добре, Фъргъсън. Ставам нетърпелив. Давай направо на въпроса.

Фъргъсън извади папка от дипломатическото си куфарче.

— Емили Хъдсън, Джоел Леви. Отвлечени преди две седмици от бандити в Хинду Куш. Трябва да си ги върнем.

— И?

— Имам нужда от помощ.

— Да, така е. Ще имаш късмет, ако са още живи.

— Дяволите да те вземат, направихме всичко, което можахме… — Замълча. — Ти познаваш района, имаш и връзки. Питах се дали няма да успеем да те убедим да използваш тези връзки, за да получиш информация за бандитите.

— Така е по-добре. На въпроса и почти учтиво. — Гарет отпи от уискито си. — Не са били отвлечени от бандити.

Фъргъсън замръзна.

— Какво?

— По някое време в акцията са взели участие и бандити, но са били отвлечени от чужденци.

— Убийствата са извършени с АК-47 руско производство, каквото използват бандитите в района. Отпечатъците от стъпки до камиона са от ботуши, каквито използват в едно село в планината.

— Отвличане на вниманието.

— Кой, тогава?

Гарет поклати глава.

— Не са бандити. Не са и талибани. Нито Ал Кайда. Никой от Средния изток. Може би са англичани, ирландци или европейци… Не знам.

— Тогава кой знае, по дяволите?

Гарет сви рамене.

— Казах ви всичко, което успях да открия. Мога да продължа опитите си да намеря повече информация, но ще отнеме време. А вие нямате такова.

— Но щеше да разбереш повече, ако беше на мястото?

— Може би. — Беше свел замислен поглед към питието си. — Вероятно да.

На Фъргъсън му се искаше да удуши копелето.

— Можеш ли да ги откриеш?

— Да, така мисля.

— Тогава отиди и ни ги доведи! — процеди Фъргъсън през стиснати зъби.

Гарет се облегна назад.

— Заповядваш ли ми?

— Изглежда, че свалихме ръкавиците. — Гарет бе присвил очи и не сваляше поглед от лицето на Фъргъсън. — Нямаше да промениш държанието си, ако не беше решил, че си спечелил. Не можеш да ме изнудваш, не можеш и да ме подкупиш. Вече не можеш да се добереш до мен. Какво ти остава?

— Джак Дардън — каза Фъргъсън. — Той работи за теб през последните шест години, а сте приятели отдавна. Нямаш много приятели, нали?

— Имам достатъчно. Накъде води този разговор?

— Теб не можем дори да докоснем, но Дардън е оставил следи, по които бихме могли да поработим. Очевидно е поискал да бъде независим и е извършил някоя и друга контрабанда, след като си се пенсионирал. Разполагаме с информация, която ще му причини проблеми с гръцкото и руското правителство.

— Доказателства?

Фъргъсън кимна.

— Писмени показания, снимки. Достатъчни, за да го тикнем зад решетките за много години. Искаш ли да видиш папката?

Гарет поклати бавно глава.

— Не мисля, че би блъфирал при тези обстоятелства.

— Не блъфирам. Отиди в Афганистан и измъкни Хъдсън и Леви.

— И ще унищожиш досието на Дардън и доказателствата?

Фъргъсън кимна.

— Дардън не е важен за нас.

— Освен като инструмент за постигане на целта. За теб всички сме инструменти. Чудех се какво ли ще измислиш, за да обърнеш равновесието в твоя полза.

Тонът на Гарет бе лишен от всякаква интонация и Фъргъсън бе завладян от потискащото чувство, че се е провалил. Гарет щеше да го прати по дяволите. Може би Дардън не му бе толкова добър приятел, все пак. Не долавяше нито гнева, нито ожесточението, характерни за Гарет.

— Не се съмнявай, че ще го направя, Гарет.

— Вероятно. — Гарет довърши питието си и се изправи. — Ще ти кажа какво да направиш, Фъргъсън. Ще изтеглиш от района морските тюлени и силите на ООН, които могат да ме напълнят с куршуми. Ще се погрижиш всички да научат, че съм от добрите момчета… Поне в този случай. Хората ти не трябва дори да приближават района, освен ако не викам за помощ. А когато извикам, най-добре е да се отзовеш. Случаят не трябва да се превръща във втора Колумбия.

— Тогава нямах избор. Трябваше да се откажа от теб. Но ти успя да се измъкнеш. Ще се заемеш ли със задачата?

Гарет не му отговори.