Айрис Йохансен: Четвъртият амулет

Проекти. Какви проекти? Поли и Ирана? Каква необичайна и загадъчна комбинация. Каква полза би имала Ирана от…

Изведнъж застина, когато отговорът изникна в съзнанието й.

— Мили Боже!

— Какво има?

Тя се усмихна лъчезарно.

— Нищо. Абсолютно нищо. Просто ми хрумна, че ако искаш да изпереш милиони пари или да ги раздадеш за благотворителност, ще е най-добре да се обърнеш към Поли.

— Мислиш, че съкровището е в Ирана?

Емили кимна.

— О, да. Ще бъде интересно да разберем…

— Пет пари не давам за съкровището — каза той грубо. — И се уморих да говоря за Поли, Ирана и Фъргъсън. — Спря и се обърна с лице към нея. — Искам да говорим за мен. За нас. Затова дойдох. Направо на въпроса. Имаше своите проклети време и пространство. Прекалено много и от двете, ако питаш мен. И така, сега да говорим за мен.

— Какво искаш да кажа? — Не, това издаваше прекалено безразличие, каквото тя не изпитваше. — И защо, въобще, дойде тук? Може би, за да ми кажеш, че съм била права да поискам време и пространство и си решил, че между нас не може да има нищо. Откъде да знам? — Пристъпи към него. — Но ето какво знам. Никога не съм срещала мъж, когото да съм искала или уважавала като теб. Дали те обичам? Мисля, че да, но никога няма да съм сигурна, докато не поживея с теб и не споделим и нещо друго, освен заплахите и травмите. Заслужаваме шанса да се открием един за друг. И точно това ще направя. А ако не искаш, ще те следвам по петите, докато не се предадеш. Ще трябва да ме арестуваш, за да се отървеш от мен. А когато ме пуснат от затвора, отново ще те преследвам. — Пое си дълбоко дъх. Защо да не спестиш време и на двама ни и да не се предадеш сега? Обещавам да ти дам всичко от себе си.

Той се усмихна.

— Какво интересно предложение.

— Само това ли ще кажеш?

— Да, по-добре да приема с грация, защото очевидно няма да променя решението ти. — Взе лицето й в дланите си и каза с дрезгав глас: — Слава на Бога!

Заля я такава силна радост, че известно време не можеше да си поеме дъх.

— О, да, слава на Бога! — каза с треперещ глас. — Мисля, това означава, че няма да ми се наложи да те преследвам.

Той я целуна.

— Означава, че ще разчитам на обещанието ти да дадеш всичко от себе си за връзката ни. — Целуна я отново. — През следващите петдесет или шейсет години. След това отново ще преговаряме условията. — Отстрани я от себе си и я хвана за ръката. — Но сега ще ми покажеш къщата, която си наела. В нея има легло, предполагам?

— Да.

— Ще започнем оттам, но не знам къде ще свършим. — Усмихна й се. — А утре може да ме заведеш в гората и да ми покажеш на какво те е научил баща ти. — Топлата му длан обгърна нейната и двамата закрачиха по плажа. — Щом ще се отправим на това пътуване, каквото е откриването на другия, мисля, че искам да познавам и тази твоя страна.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6779

Издание:

Айрис Йохансен. Четвъртият амулет

Американска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2012

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0274-1