Айрис Йохансен: Четвъртият амулет

— Да не би да се опитваш да ме накараш да се чувствам виновен?

— Не, не те съдя. Помогнах той да дойде тук с нас. Кой знае? Може би Джослин е гледал на теб като на вестител, изпратен, за да му помогне да установи мир със себе си? — Стисна устни. — Казвам само, че независимо какви са чувствата ти към него, аз ще му помогна.

Емили я гледа втренчено секунда — две.

— Не исках да намери смъртта си от ръката на Стонтън. Може би дори не исках въобще да умре. Но не мога да простя стореното от него. Не очаквайте да се преструвам.

Ирана се усмихна.

— Не, аз поне не очаквам от теб да се преструваш. Това не ти се удава. — Погледът й се премести върху Поли. — Ела тук и натискай бандажа, докато се погрижа за раната на Гарет.

Поли тръгна пъргаво към нея.

— Точно така. Това е много по-драматично и важно, отколкото да почистя онази драскотина от нож.

Гарет извади телефона си.

— Дай ми пет минути, Ирана.

— Не, ще го направя сега. — Ирана взе телефона и го подаде на Емили. — Искам да съм готова, когато линейката пристигне. Или Емили ще се обади вместо теб, или ще чакаш.

Той смръщи вежди.

— Трябва да действам бързо, по дяволите. — Хвърли поглед на изражението на Ирана и каза на Емили: — Набери номера на Фъргъсън. Кажи му за случилото се тук и че е дошло време да получи отплатата си. Кажи му да скочи в първия самолет и да дойде веднага. Ще го посрещна при манастира. — Обърна се към Ирана. — А ти се погрижи Джослин да бъде настанен в единична стая. Не искам да говори с никого, нито медиите да се доберат до него.

— Това ще бъде трудно — каза сухо Ирана. — Прострелян е, все пак.

— Злополука при лов.

— Никой няма да повярва.

— Но поне ще спечелим малко време, преди да се втурнат да разследват. Веднага щом Дардън дойде, ще го накарам да завлече тялото на Борг навътре в гората. — Обърна се към Емили: — А сега се обади, по дяволите.

— Признавам, никога не съм подозирал, че ще те видя на подобно място, Гарет. Надявам се, не си решил да се молиш за изкуплението на всичките си грехове. — Фъргъсън гледаше двамата монаси, които старателно поливаха зеленчуковата градина. Обърна се към Емили, седнала на дървената пейка до входа, и смръщи вежди: — Докара ми доста ядове и тревоги.

— И, разбира се, направих го нарочно — каза тя. — Планирах всичко така, че да превърна живота ти в ад.

— Нима очакваш да се извиня? Добре, съжалявам за преживяния от теб ад, но ти правеше такива избори, които ми причиняваха истинско главоболие. И продължаваш. Ще бъде изключително трудно и деликатно да се справим с убийството на митрополит Димитри. — Обърна се към Гарет. — Сигурен ли си, че го е извършил Стонтън?

— Няма съмнение. Вероятно ще откриеш доказателствата, които ти трябват. — Сви рамене. — Или ще изфабрикуваш онова, което не успееш да откриеш.

— Нямате много време. Икономката ще влезе в къщата след няколко часа — отбеляза Емили.

— Вече я забавиха — отговори разсеяно Фъргъсън. — Аз не правя такива грешки.

Гарет се усмихна.

— И, предполагам, си изпратил някого в гората, за да си сигурен, че някой от местните няма да открие телата на Борг и Стонтън, докато не си готов.

Фъргъсън не отрече.

— Каза, че е време за отплатата ми. Няма да позволя да бъда измамен.

— Винаги спазвам обещанията си. Тук си, нали?

— За да те спася за пореден път — каза Фъргъсън. — И ще го направя. Просто искам да изляза от цялата тази работа чист и да спечеля достатъчно престиж за повишение и може би дори за политическа кариера.

— Ти ще си този, който най-после ще е успял да залови похитителя на Емили и убиеца на Леви. А към това ще се прибави и разрешаването на убийството на митрополит Димитри. В медиите ще се вдигне шум.

— Искам повече.

Гарет наклони глава на една страна и зачака. Фъргъсън кимна към Емили.

— Искам нея.

— Не! — отговори рязко Гарет.

— Да. Тя ще привлече вниманието на медиите към мен. Искам да дава интервюта с мен, да каже на всички колко е благодарна, че съм успял да открия Стонтън.

— Няма начин.

— Мога да почистя така, все едно че нищо не се е случило тук. Никой няма да пострада. И ще забравя всичките ти незаконни действия, свързани с тази задача.

— Искаш славата от залавянето на Стонтън. Ще го направиш и бездруго. Опитай пак.

— Чакай минутка, Гарет — каза Емили. — Става въпрос за мен. Ще вземам сама решенията си.

Той изруга тихо.

— Ще те разкъсат, а той ще стои отстрани и ще гледа, усмихнат като чеширски котарак.