Ейми Плъм - Обречени на безсмъртие

— Какво правиш тук, Амброуз, насред официалната ми среща по случай рождения ми ден?

— Това е част от плана, Кейти-Лу. Просто част от плана — рече той и се наведе, за да ме целуне по бузите. — Я да те видя. — Отстъпи крачка назад и подсвирна тихо, докато свалях пелерината, за да покажа новата си рокля.

— Венс, ти си щастливец — рече и удари игриво Венсан по рамото.

Той разтри мястото и се разсмя.

— Благодаря. Тъкмо от това имах нужда, да ме смажат от бой, докато се опитвам да впечатля гаджето си.

— И наистина ще бъдеш впечатлена — усмихна се Амброуз. — Трябва да останеш впечатлена! — Посочи към водата. — Погледни какво дундуркам през последния час и половина.

Малка лодка с гребла, боядисана в яркочервено, се поклащаше върху вълните.

— Какво е това? — ахнах аз.

Венсан се усмихна.

— Във всеки друг случай бих казал „Първо дамите“, но в този… — Той заслиза по каменните стъпала отстрани на кея и скочи в лодката. Амброуз ми помогна до половината, след това Венсан пое ръката ми и аз стъпих внимателно в полюляващата се лодка.

Амброуз ни помаха, преди да се отдалечи.

— Изпрати ми есемес, когато имаш нужда от мен, приятел — провикна се той и се качи по стълбите.

Венсан стисна греблата и се понесохме на запад, към мигащите светлини на музея „Орсе“.

— Вземи си одеяло — настоя той и посочи натрупани на купчина меки одеяла на дъното на лодката. Беше помислил за всичко.

— Ти откъде взе тази лодка? Законно ли е? — заекнах аз.

Той кимна.

— Колкото и всичко останало, което върши Жан-Батист. Но е законно, лодката е регистрирана. Няма опасност да ни спрат речните ченгета. — Разсмя се. — Кажи кога искаш да си получиш подаръците?

— Венсан, ти шегуваш ли се? Не искам повече подаръци. Това е най-невероятният подарък, който съм получавала. Разходка с лодка по Сена! При това в невероятна бална рокля! Сигурно сънувам! — Наблюдавах светлините в градините Тюйлери, докато се носехме покрай величествената сграда с гръцки колони на левия бряг. Огромни статуи на богове и богини ограждаха сградата. Имах чувството, че тази вечер, докато съм с Венсан, мястото ми е сред тях.

— Отвори си подаръците — настоя той с усмивка. — Под одеялата са. — Свали дебелото си палто и продължи да гребе.

Бръкнах под одеялата и извадих два пакета в сребриста хартия.

— Първо големия — настоя Венсан. Дори не се беше задъхал от гребането.

Нетърпеливо отворих подаръка и под пластовете опаковъчна хартия открих малка ръчна чанта от коприна с азиатски шарки, очевидно комплект с роклята. Закопчалката беше от две метални цветя в червено и сребърно, като тези на плата.

— Господи, Венсан, великолепна е — ахнах аз и прокарах пръсти по нея.

— Отвори я — настоя той. Искрите в очите му разкриха, че се наслаждава на всеки миг не по-малко от мен. Може би дори повече.

Притиснах двете цветчета и извадих отвътре билети. Вдигнах ги към светлината на уличните лампи и забелязах логото на опера „Гарние“.

Погледнах Венсан.

— Нали ми каза, че обичаш танците. Това са сезонни билети за опера „Гарние“, където има балет и съвременни танци. Резервирал съм частна ложа, за да ходим през целия сезон. Затова е и роклята, но тъй като първият билет е за след две седмици, не исках да чакаш дотогава.

Не знаех какво да кажа. Очите ми се напълниха със сълзи.

Венсан спря да гребе.

— Какво има, Кейт? Разстроих ли те? Нали каза, че искаш да излизаш на нормални срещи. Затова реших, че идеята е добра.

Най-сетне намерих сили да проговоря:

— Няма нищо нормално в сезонните билети и частната ложа в опера „Гарние“, нито пък да поръчаш рокля за мен. Не, Венсан. — Поклатих глава. — „Нормално“ не е подходящата дума.

Отпусна се, когато разбра, че не съм разстроена, а развълнувана.

— А коя е подходяща? Ненормално ли?

— Изключително. Невероятно. Пълната противоположност на нормално.

— Мила Кейт, както ти обясних веднъж, моля те да смениш нормалния си живот за невероятен. Тъкмо затова искам да ти се реванширам по необикновен начин.

— И се справяш блестящо — въздъхнах аз.

— Има и още — рече той и кимна към последната кутия.

Разкъсах хартията и извадих кутийка за бижута с миниатюрни пантички — подходящ размер за гривна или колие. Вдигнах уплашено поглед към него.

— Венсан, твърде рано е за подобен подарък — рекох смутено.

— Мисля си, че вече те познавам поне мъничко — отвърна той. Очевидно се наслаждаваше на притеснението ми. — Да не би да реши, че ще те подплаша, като ти подаря бижу толкова рано? Довери ми се, не е това, което мислиш.