Ейми Плъм - Обречени на безсмъртие

На няколко пъти нощем идва в стаята ми и ме будеше или за да поплаче, или за да се разсее след поредния кошмар. Настояваше да научи всичко за ревенантите. Разказах й. Не се съобразих с нареждането на Жан-Батист, защото знаех, че мога да й имам доверие. След като вече нямаше тайни между нас, Джорджия се отнасяше към мен с уважение и се държеше така, сякаш Венсан бе и слънцето, и луната.

— Пия за една щастлива година и за двете ни. — Усмихнах й се, след това се обърнах към Венсан, който чакаше реда си. Тази вечер пристигна облечен във винтидж черен фрак и аз едва не припаднах, когато отворих вратата.

— Май забравих да ти кажа, че по изключение тази вечер няма да сме официални за вечеря — подхвърлих, слисана от вида му. Приличаше на филмова звезда от едно време, черната му коса се спускаше на вълни около изваяното му лице. Той се усмихна тайнствено и не ми отговори.

Докоснахме чаши и той се наведе, за да ме целуне по устните.

— Честит рожден ден, Кейт.

Очите му блестяха загадъчно, докато ми отправяше онзи поглед, от който винаги се разтапях. Имах чувството, че ставам за ядене и той едва се въздържа да не си отхапе.

— Вървете, деца — подкани ни мами.

— Къде? — попитах учудено.

— Благодаря ви, че запазихте плановете ми за рождения ден на Кейт в тайна — рече Венсан на семейството ми. След това се обърна към мен: — Първо това. — Извади дълга бяла кутия изпод масата. Изчервих се, докато развързвах панделката. Под пластовете опаковъчна хартия се гушеше нещо от тъмносиня коприна с типично азиатска бродерия от сребърни и червени цветя и лози. Ахнах.

— Какво е това?

— Извади го и ще видиш! — настоя мами.

Извадих подаръка. Оказа се изключителна рокля, дълга до земята, с презрамки, които се връзваха на врата. Едва не я изпуснах, толкова беше фина и нежна.

— О, Венсан, никога не съм имала толкова красива дреха. Благодаря! — Целунах го по бузата. — Къде ще я облека? — попитах и внимателно прибрах роклята в кутията.

Той се ухили:

— Например тази вечер. Хайде, върви да се преоблечеш. Джорджия ми каза кой размер носиш, така че със сигурност ще ти стане.

Сестра ми отново се усмихваше самодоволно. Беше ми приятно да я видя същата както преди.

— Идвам с теб — заяви тя и двете отидохме в моята стая.

— Кога е говорил с теб? — попитах аз, докато свалях дрехите си и обличах роклята.

Джорджия закопча бюстието отзад и върза връзките под косата ми.

— Ще я вдигнеш — разпореди се тя, изви дългата ми коса и я оформи на елегантен кок. — Преди седмица — отговори. — Обади ми се от едно невероятно дизайнерско студио и ме попита кой размер носиш. Май съм уцелила — рече и заоглежда роклята с неприкрита завист. Докосна белега на ръката, след това се шмугна в стаята си и се върна с фин шал. — Така ще го скриеш. — Леле боже, направо страхотно. — Прокара пръсти по коприната, докато се оглеждах. — Като те гледам в момента, направо не мога да повярвам, че само преди две седмици изигра толкова убедително ролята на Ума Търман в „Убий Бил“ — призна тя.

Прегърнах я, след това излязохме от стаята.

Венсан ме чакаше в антрето. Искрите в очите му веднага издадоха колко ме харесва.

— Миличка, страхотна си! — възкликна мами и ми подаде топла пелерина. — Да не измръзнеш. На мен ми е голямо, но на теб ще ти стане идеално — прошепна тя.

— Красива си като майка си — прошепна разчувствано деди, целуна ме по бузите и ни пожела приятно прекарване.

Джорджия ни помаха с ръка и щом затвори вратата, ние заслизахме по стълбите.

Излязохме на студа и аз останах доволна, че съм с дрехата на мами, която бе така добре подплатена, че можах да я оставя разтворена, за да се вижда роклята. По средата на пътя Венсан спря и се обърна към мен.

— Кейт, чувствам се… — прошепна и замълча, сякаш търсеше подходящите думи — невероятно горд, че съм с теб. Изключителен късметлия. Благодаря ти.

— Моля? — попитах аз, неспособна да повярвам. Той се наведе, за да ме целуне.

Когато устните ни се срещнаха, се притиснах към него. Усетих ударите на сърцето му до моето и в мен се надигна топлина, когато отговорих на целувката. Венсан притискаше ненаситно устни към моите. Топлината в мен се превърна в поток от лава.

Най-сетне се отдръпнахме.

— Ще има още, но по-късно — обеща той. — Когато не сме насред улица. — Погледна ме, сякаш бях неговото лично чудо, прегърна ме през раменете и ме притисна към себе си, докато вървяхме към реката.

Пристигнахме и заслизахме по стълбите към кея. Разсмях се, когато видях позната фигура на няколко метра.