Никола Джоков - Най-простото безсмъртие — смехът

В приказките, които нашите детски уши помнят от дядовците, честичко се срещаха Хитър Петър и неговият побратим Настрадин Ходжа. И двамата — това го разбираме сега — яздят все магарета. Нека конят да бъде най-верният приятел на човека и знак за неговото благородство! Но на тези дрипави рицари на Смеха им трябваше именно магаре, за да пресичат спокойно всички граници — на държавите и времената — и да се срещнат с нас.

И приказките за техните подвизи са повече мъжки — те не се разказват в бабиния скут, в тях кротката поука е заменена с някой по-пиперлия съвет, тук благоприличието е просто неуместно и човешкият дух ликува щедро и волнодумно, забравил дори границата на възрастите — прави хората равни и в различните сезони на живота им. Смехът — най-простото, най-жилавото безсмъртие на Човека.

Пътува по света Настрадин Ходжа, скитник и богохулник, дрипав рицар на честното лукавство и благородната хитрост; пътят звъни под чевръстите копита на магарето му, вятърът развява халата му, прегорен на много места от искрите на крайпътните огньове, пътува Настрадин, син на греха, един делничен Дон Жуан, който раздава на жените бели речни камъчета и с това ги прави по-богати и по-верни на себе си, върви усмихнат под омазнената тюбетейка и по скъсаните му обуща има прах от пътищата на Багдад и Техеран, на Стамбул и Бухара.

Пътува Настрадин Ходжа, необходим на хората със своите весели притчи повече от всички останали богове, върви покрай благосклонния поглед на щастието, по човешки лаком и ненаситен (и Рабле може да предложи на своите герои неговото меню: три паници юфка, три паници пилаф и накрая двайсетина банички), иде Настрадин на среща с нас и призовава ту всемогъщата съдба, ту по-реалното или поне по-вярното му четириного: „Напред, вярно мое магаре!…“

И толкова велики тайни на живота знае Настрадин! Той познава цвета на пролетната шума, мириса на слънцето и говора на водата. А как играе на зарове! Губи, когато неговият противник е хвърлил само 3, защото заровете му ще покажат невероятното 2, и печели с 12 срещу почти непостижимото 11.

Лесните победи са за силните на деня. Лесните победи са територия на емири и молли. И ги охраняват от петли до петли толкова заптии, а вечер ще видим да бдят над тях нощната смяна шпиони с бозавите си халати-невидимки. Защото е страхлив престъпният съюз на Милосърдието и недоверчивата Предпазливост, който създава Величието на властта дотогава, докато мнозина още мечтаят за титлата Главен шпионин. И Красотата трябва да принадлежи на Силата. Такъв е редът на земята, охраняван от Негово Велико Целомъдрие — Главния евнух.

И могат ли ленивите и нехайни ангели, задрямали върху меките облаци, да разкажат на господ за всички благочестиви и всички богохулни дела на земята? Не, не могат. Нека тогава думите да останат при хората, нека ги бранят.

Знае Настрадин, достойни за доверие хора са му казали, че и адът, и раят са натъпкани догоре с глупаци и че там повече не пускат. За живите хора е необходима земята… Стой, читателю!

Това Настрадин Ходжа на теб го казва.

Леонид Соловьов избира за мото на трета част на „Смутителят на спокойствието“ една фраза от „Хиляда и една нощ“: „Слава на живия, който не умира!“

И ние се стъписваме, верни на своето преклонение пред безсмъртните истини и словата на гения: слава на кого?…

„Слава на живия, който не умира!“

Защото и падналите в битките все в негово име са умирали. Защото и Свободата, и Трудът са негово достояние и те са потребни единствено нему, на Живия.

Слава на Подвига, но и слава на Живота!…

Толкова пъти е побеждавал Крали Марко. Та нали само с няколко удара на сабята си френгия е разтрошавал веригите на керваните с роби. Но отминава Крали Марко с верния му Шарколия, задават се нови роби. Кой ще ги спаси и ще им помогне? Кой има снага, по която зарастват всички рани?

Тогава пристига на своето магаре Хитър Петър. Умът му реже като бръснач, а и най-важното — той може да пререже и веригите, които са дълбоко в човека. Идва Смехът.

Казано е от Рабле: „Смехът е свойство на човека…“

И затова Човекът, който е населил Олимп с боговете и с тяхната жестока справедливост, Човекът, който вярва в разпнатите богове и се моли за тяхното възкресение, е измислил и един свой, делничен, по човешки топъл и по човешки хитър бог, осветил го е с ореола на смеха и го, е оставил вечно жив. И този бог ще се казва ту Уленшпигел, ту Кола Брьонон, ту Швейк, ту Хитър Петър, ту Настрадин Ходжа…