Катарина Масети - Мъжът от съседния гроб

Бях детски воайор.

Колко неуместно. Ние, бездетните, не можем да показваме интерес към децата, защото това сякаш предизвиква Истинските Родители. „Само да знаеш — въздишат те, — понякога ти идва да ги запратиш в стената.“

Навярно имат добри намерения. Знам едно: биологичният ми часовник тиктака все по-силно и по-силно! Мерта също няма деца, понеже нейната Тръпка в никакъв случай не иска да има повече. Полага огромни усилия, за да се измъкне от издръжката на трите, които вече е направил, всяко от различна майка. Мерта каза веднъж, че на родителите наистина не трябва да им се позволява да имат деца, защото нямат достатъчно акъл в главата, за да ги оценяват.

Ние имахме. Но пък на нас не ни се налагаше да чистим повръщано в колата.

— Аз не бих могла да приема длъжността завеждащ отдел — продължи Лилиан. — Вкъщи ще става поне по едно произшествие на седмица, докато най-малкият не изкара казармата. А и увеличението на заплатата е съвсем дребно. Сигурно ще получаваш колкото новоназначен работник в парка. Може и да успееш да изплатиш помощите си за университета, преди да умреш! Аз лично нямам възможност дори да се запиша в програма за отслабване — но това не е проблем, защото нямам пари за храна, ха-ха! Теб те е препоръчал Улоф, вярвам…

На един дъх тя успя да ме изкара виновна за това, че децата й гладуват, и да намекне, че съм преспала с Улоф, за да получа длъжността. Много умно, Лилиан! Кажи „сбогом“ на свободните недели!

Биологични часовници. Представям си ги като стари будилници, с малко чукче, което се удря истерично в две камбанки, за да се събудиш в пълна паника и да мислиш единствено за размножаване и оплождане. Интересно, дали и биологичният часовник има функцията snooze, която ти позволява да заспиш и да се събудиш малко по-късно? Би било добре, ако имаше.

Защото ето какво ми докара моят биологичен часовник. Перверзна реакция по отношение на Горския собственик! А той нищо чудно да е с цял куп дечурлига, всичките с шапки като неговата. Мога да си ги представя как вървят в колона след него с градинарски лопати в ръце.

Утре ставам на трийсет и пет. Не се и надявам на кафе в леглото. Понеже Мерта е в Копенхаген с Тръпката, татко пък изобщо не си спомня рождените дни, това винаги беше грижа на мама. А мама… е, тя постоянно празнува нечий рожден ден, понякога посред нощ, по думите на персонала на отделението. Само че никога няма нищо общо с календара.

В работата всички ще очакват да ги почерпя с торта, иначе сигурно не ще си получа проклетото керамично гърне, за което са събрали пари.

Йорян винаги ми правеше подаръци за рождения ден — изискани, практични и безлични. Дизайнерски тостер и каска за велосипед, а веднъж ме изненада с двойно извезани норвежки кюлоти. Но никога не ми поднасяше кафе в леглото. Вероятно смяташе, че и аз като него се притеснявам да не изцапаме скъпата покривка върху леглото ни.

Приключих с есенната оран и тази година мисля да не работя в гората, само да подкастря дърветата. Сега е моментът да започна да ремонтирам машините, да излея основите на торохранилището и да пребоядисам склада за трактори.

Но не го правя.

Дните минават; често се прибирам от обора, просвам се на дивана и забивам поглед в тавана. Защото ако погледна през прозореца, единственото, което ще видя, е всичката работа, която не съм свършил. Понякога чета „Ланд“ от кора до кора — изчитам всички малки обяви във втората част и некролозите в местното приложение. Няма смисъл да започвам каквото и да било, понеже скоро отново ще стане време за доене.

Преди пет години в селото все още бяхме двама фермери. Бенгт-Йоран също беше поел стопанството от баща си и често пиехме бира вечер и крояхме планове да водим кравите на паша заедно и да построим помещение за доене някъде на открито. Но зетят на Бенгт-Йоран, който е икономист в общината, пресметна, че това би било чиста загуба на средства. След това Бенгт-Йоран срещна Виолет, а Виолет обичаше да ходи на групови екскурзии. Бенгт-Йоран получаваше пристъпи на ревност, като си представеше как гларуси с космати гърди и златен кръст на врата се навъртат около нея, и на бърза ръка продаде кравите си и започна да я придружава по време на пътуванията. От млечни крави премина към отглеждане на животни за месо. Докато той е на път, за тях се грижи някой любител на природата от града. През зимата, когато с Виолет са си вкъщи, Бенгт-Йоран се занимава с почистването на снега в селото. Вече рядко го срещам.