Катарина Масети - Мъжът от съседния гроб

Не се обърна. С бодра крачка прекоси половината град и влезе в библиотеката.

Знаех си! Изглеждаше като човек, който чете непрекъснато и доброволно. Дебели книги, с дребен шрифт и без картинки.

Спрях се нерешително пред входа. Дори и Смотанякът разбираше, че човек не може да влети в библиотеката, размахвайки заплашително венец и кандило. Представих си как слагам венеца на рафта за шапки, оставям кандилото на мястото за лични вещи и шепнешком питам на информацията дали са виждали едно бежово момиче.

Сигурно скоро щеше да излезе с дневната си порция дебели книги. Но колко още трябваше да чакам? Хората вече ме гледаха странно. Смотанякът се усмихваше с най-сияйната си джентълменска усмивка и любезно помахваше с кандилото. Вижте, аз съм напълно безобиден! Просто са ме пуснали от лудницата за един ден!

Внезапно се обърнах и се затичах през града, обратно към гробището.

Това, естествено, не намали интереса към мен!

Накъде се е засилил така с венец в ръка? Какво ли се е случило, какво ли се е случило и къде е трупът?

Проклет човек!

— Ти можеш да си го позволиш — каза Лилиан многозначително. Тя ми е колежка в библиотеката, точно тази, която най-старателно се опитвам да избягвам. Обикновено нахлува задъхана в стаята и трака важно с токчетата си, а ръцете й все са пълни с незначителни неща, които разнася наляво-надясно с надменна физиономия. Вечно е изморена, рядко довършва нещо и зорко следи да не би някой тайно да харесва работата си.

— Това е факт — въздъхна тя, усуквайки шала си. — Ти можеш да си освободиш вечерите. Можеш да вложиш нещо в работата си.

Каза го с такава агресивна нотка, сякаш ме обвиняваше, че се опитвам да кръшкам. Възрастна и без семейство, черна овца в света на нормалните семейни жени.

Маймуна! Нима е забравила колко пъти накланяше глава и молеше мен, тази „без семейство“, да й поемам вечерните и неделните смени!

Тъкмо ме бяха повишили в длъжността завеждащ детския отдел на библиотеката. Приемах го като плод на усилията ми през последните години — бях организирала часове за четене на приказки, пиески, фестивали на детската книга, изложби на детски рисунки и какво ли още не. Госпожа Лундмарк, която до този момент отговаряше за детския отдел, скоро щеше да се пенсионира и искаше да мине на половин работен ден. Тя все още сочеше старата учебна антология от 1868-а като образец за добра детска литература и определено отдавна бе изгубила интерес към работата. Често дори не се появяваше при нас, по цял ден стоеше долу в хранилището. Бе повече от доволна, че освежавах нейния скучен стар отдел, въпреки че това не беше мое задължение. А аз с радост го правех, понеже тайничко се възхищавам от децата.

Да, тайничко! Защото няма как да го показваш открито, ако си вдовица без деца, наближаваща трийсет и пет! Само да сложа някое детенце на коленете си, всички жени от обкръжението ми, с изключение на Мерта, ще започнат със скрито задоволство да ме съжаляват, а аз нямам никакво желание да им предоставя тази възможност. И ще кажат, че каквито и проблеми да имат, поне не са бездетни — дори и да ходят на семейни терапевти или да са разведени и да им се налага да работят на половин работен ден и да са бедни като църковни мишки. Оплакват се, че децата им ги държат будни по цяла нощ и се бият с братята и сестрите си, и повръщат в колата, и отказват да си пишат домашните. Недоволстват от цената на млякото и обувките за футбол, и уроците по езда. И все трябва да си тръгнат по-рано, понеже Пеле има температура, а Фиа ще ходи на зъболекар. А когато не бързат за родителски срещи и курсове по сузуки 12 12 Оригинален японски педагогически метод, който прилага основните принципи на езиковото усвояване в обучението по музика. — Б.пр. , са Родители в града 13 13 Организация в Швеция, която осигурява присъствие на възрастни в центъра на града по всяко време, с цел по-голяма сигурност. — Б.пр. .

„За теб няма проблем да поработиш извънредно — казваха често. — Късметлийка!“

Стана ми навик понякога да се връщам на работа вечер и тайно да работя! Защото ми беше толкова приятно да се занимавам с всички тези забавни детски рисунки и организирах часовете за четене на приказки само за да мога скришом да наблюдавам дечицата, докато слушат. С ококорени очи, с полуотворена уста, с тяло, обърнато към приказката като цвете към слънцето.