Никълъс Спаркс - Моят път към теб

През двайсетте години, откакто бяха заедно, тя нито веднъж не бе споменала името на Тък Хостетлър и ако беше на негово място, със сигурност щеше да си задава въпроси също като него.

Истината е, че разправията не беше свързана само с Тък и нейните тайни и дори не с факта, че щеше да прекара още един дълъг уикенд далеч от семейството си. Дълбоко в себе си и двамата знаеха, че това е само продължение на един и същи спор, който водеха вече десет години и който неизменно протичаше по един и същ начин. Не беше шумен, нито свързан с проява на насилие — Франк не беше от този тип мъже и слава богу — най-накрая той измърмори някакво кратко извинение и тръгна за работа. Както обикновено, в остатъка от сутринта и целия следобед тя се опитваше да забрави. Не можеше да промени нищо, а с течение на времето се научи да се бетонира срещу гнева и тревогата, станали неразривна част от отношенията им.

По пътя й към Ориентъл Джаред и Лин, двете й по-големи деца, се обадиха и тя им беше благодарна, че заради тях спря поне за кратко да мисли за проблемите си. И двамата бяха в лятна ваканция и последните няколко седмици къщата кънтеше от шумотевицата, типична за двама тийнейджъри. Погребението на Тък дойде тъкмо навреме. Джаред и Лин вече имаха планове за дните в края на седмицата. Джаред с някакво момиче на име Мелъди, а Лин щеше да кара лодка на езерото Нюмън с приятелка от гимназията, където семейството на приятелката имаше къща. Анет, „прекрасната им грешка“, както Франк обичаше да я нарича, беше на двуседмичен лагер, където бе забранено да се носят мобилни телефони. Това беше добре, защото иначе щяха да слушат бъбренето й сутрин, обед и вечер.

Мисълта за хлапетата извика усмивка на лицето й. Освен часовете, които прекарваше като доброволка в Центъра за раковоболни деца към болницата на университета „Дюк“, времето й се въртеше около тях. От момента, в който Джаред се роди, тя остана вкъщи. Не само нямаше нищо против, но искрено се радваше на тази възможност въпреки ограниченията, които налагаше този начин на живот. Харесваше й да мисли, че е не само майка и съпруга. Завърши колеж за учители и дори замисляше да защити докторска титла, за да стане преподавател в някой от местните университети. Постъпи на работа в началното училище и изведнъж животът поиска друго. Сега, на четирийсет и две, се шегуваше, че с нетърпение очаква да порасне, за да реши най-сетне какво да започне да работи.

Имаше един дълъг период в живота й, когато тя се смяташе за късметлия и Франк бе значителна част от този късмет. Запознаха се на едно парти през втората година от следването й в „Дюк“. Групата беше страшно шумна, но те двамата успяха да намерят по-тихо кътче, където си бъбриха до малките часове на нощта. Две години по-голям от нея, той бе сериозен и интелигентен и още при първата им среща тя усети, че е от хората, които довеждат докрай онова, с което се залавят. Това сякаш й беше достатъчно за начало. Следващата година през август той се премести в стоматологичния факултет на Чепъл Хил, но продължиха да се срещат още две години. Годежът бе предвидим завършек и през юли 1989 година, само няколко седмици след завършването й, те се ожениха.

Медения си месец прекараха на Бахамите, след което Аманда постъпи на работа в едно от основните училища в града. Когато Джаред се роди на следващата година, тя си взе отпуска. Лин обаче се появи осемнайсет месеца по-късно и отпуската й стана постоянен факт. Франк взе заем, за да отвори свой кабинет, и купиха малка къща в Дърам. Това бяха години на икономии за двамата. Той отказваше да вземе пари от своето и от нейното семейство, така че след като платяха сметките си, едва им оставаха пари, за да вземат касета с някой филм от местната видеотека за уикенда. Рядко излизаха да хапнат навън, а когато колата им се развали, Аманда стоя като затворник вкъщи цял месец, докато отделят пари, за да я поправят. Вечер се завиваха с допълнителни одеяла, за да пестят от отопление. Колкото и напрегнати и изтощителни да бяха тези години, когато се връщаше назад в спомените си, тя виждаше, че те са били най-щастливите на техния брак.

Лека-полека практиката на Франк започна да се разраства и в много отношения животът им стана по-предвидим. Докато тя се грижеше за къщата и децата, той работеше и малко след като продадоха първия си дом и се преместиха в нов, по-голям, се появи Беа. Животът им стана по-напрегнат в някои отношения. Франк имаше все повече пациенти, а Аманда бе заета с това да кара и прибира Джаред от училище, да води Лин на разходка в парка и на срещи за игра с други деца, докато Беа седеше на столчето си между двамата на задната седалка. Някъде по това време Аманда реши да поднови образованието си, за да стане учителка в средния курс. Беше си избрала дори няколко магистърски програми, от които да избере, когато малката тръгне на детска градина. Внезапно Беа почина и всичките й планове потънаха в забвение. Тя тихомълком прибра учебниците и пъхна формулярите за кандидатстване в чекмеджето на шкафа.