Никълъс Спаркс - Моят път към теб

Изненадващата бременност с Анет затвърди решението й да не се връща в училище. Вместо това се отдаде на укрепване на семейните отношения, хвърли цялата си страст в дейностите на децата, само и само да изтика мъката по Беа дълбоко в съзнанието си. С течение на времето споменът за починалата сестричка избледня и в съзнанието на по-големите деца, което пък се отрази добре на малката Анет. Веселият й нрав върна смеха в къщата. От време на време Аманда имаше чувството, че те пак са завършено, обичащо се семейство, в което не се е случила трагедия.

Трудно й беше обаче да върне хармонията в отношенията с Франк. Никога не си бе въобразявала, че бракът е безкраен романс и щастие. Взимаш двама души, добавяш неизбежните добри и трудни моменти, разбъркваш — и вихрените скандали са налице, независимо от това колко силно са се обичали. Времето също има своя принос. Удобствата и близостта между двамата са нещо чудесно, но те също допринасят за стихване на страстта. Навикът и предсказуемостта правят изненадите невъзможни. Свършили са се историите, които да си разказват, вече всеки може да довърши изречението, започнато от другия, а двамата с Франк бяха стигнали до етап, при който само един поглед бе достатъчен, за да се разберат, така че думите станаха напълно излишни. Смъртта на Беа напълно промени нещата. Аманда се отдаде с нова страст на работата си като доброволка в болницата. От друга страна, от човек, който изпиваше по чаша от време на време, Франк се превърна в завършен алкохолик.

Тя правеше разлика между двете и знаеше какво значи някой да пие. В колежа на няколко пъти бе обърнала чаша или две повече и дори сега с удоволствие си позволяваше по малко вино на вечеря. Случваше се да си налее и втори път, ала това й бе напълно достатъчно. Но при Франк онова, което започна като начин да притъпи болката, се превърна в неконтролируем навик.

Когато се върнеше назад във времето, Аманда виждаше, че е можела да предвиди накъде вървят нещата. В колежа той често пиеше по няколко бири, докато гледаше мачове с приятели, във факултета по стоматология разпускаше по същия начин след края на изморителен ден. Но през месеците, докато Беа боледуваше, двете или три бири вечер постепенно нараснаха до шест, а след като тя почина, стигнаха до стек от дванайсет. До втората годишнина от смъртта на Беа Анет вече беше на път, а той се напиваше здраво дори когато бе на работа на следващия ден. След време това стана практика през четири или пет дни в седмицата. Последната вечер не се отличаваше. Франк влезе, олюлявайки се, в спалнята след полунощ в обичайното си пияно състояние. Захърка толкова силно, че тя се премести в стаята за гости. Пиенето, а не Тък беше истинската причина за скандала им тази сутрин.

Беше виждала всички сигнали — от завалянето на думите по време на вечеря или докато са на барбекю, до падането в несвяст на пода на спалнята. Франк вече имаше славата на отличен зъболекар и рядко не се явяваше на работа, плащаше сметките им и отказваше да признае, че има проблем. Пиянството му не бе свързано с агресия и насилие, ето защо отричаше, че е алкохолик. Пиел само бира, следователно нямал проблем с алкохола.

Проблем обаче имаше, защото малко по малко той се превръщаше в човек, за какъвто тя не си беше представяла, че ще се омъжи. Вече не помнеше колко пъти е плакала по този повод, колко пъти бе повеждала разговор, умолявайки го да помисли за децата. Опитваше се да го убеди да отидат при семеен консултант, който да им помогне да намерят решение, укоряваше го, че не го е грижа за никого. С дни не му говореше, гонеше го от спалнята им и той седмици наред спеше в стаята за гости, докато тя се молеше Бог да й помогне. Веднъж годишно Франк се вслушваше в молбите й и спираше да пие за кратко. После изпиваше по една бира на вечеря. Само една. И това не се превръщаше в проблем следващите няколко дни, но вратата беше отворена и демонът се връщаше така, че той вече не можеше да се контролира. За пореден път тя си задаваше един и същи въпрос: защо, когато се поддаде на влечението си, той просто не си тръгне? Защо съсипва брака им?

Отговор така и не намираше. Във всеки случай това я изтощаваше до смърт. Повечето време чувстваше, че е единственият родител, когото го е грижа за децата. Джаред и Лин бяха вече достатъчно големи, за да могат да шофират, но какво щеше да стане, ако някой от тях попаднеше в катастрофа на пътя, докато Франк е пиян? Щеше ли той да скочи в колата, да сложи Анет в столчето й и да се понесе към болницата? Ами ако някой се разболее? Случвало се беше вече. Не на децата, но на нея. Преди няколко години бе яла развалена морска храна и дълги часове повръща в тоалетната. По това време Джаред вече имаше разрешение за шофиране, но не можеше да кара колата нощем, а Франк бе в един от своите запои. Тя бе така изтощена от обезводняването, че към полунощ Джаред категорично заяви, че ще я закара в болницата, а Франк се клатушкаше на задната седалка, правейки се на по-трезв, отколкото всъщност беше. Въпреки състоянието си тя забеляза как момчето хвърля гневни погледи в огледалото и колко разочаровано и ядосано изглеждаше. Често след това си мислеше, че в тази нощ синът й загуби голяма част от своята невинност — дете, което се изправя пред ужасяващия порок на баща си.