Никълъс Спаркс - Пристан за двама

Нямаше представа след колко време — вероятно само броени секунди, макар да му се стори по-дълго — Джош се изкашля шумно, от гърдите му изригна струя вода и той най-сетне успя да си поеме въздух. Вдиша рязко и отново се разкашля, после пак вдиша и пак се закашля, но този път прозвуча така, сякаш по-скоро си прочиства гърлото. Пое си няколко пъти дълбоко въздух, все още обзет от паника, и сякаш едва тогава започна да осъзнава какво се е случило.

Протегна ръка към баща си и той го притисна силно към себе си. Джош се разплака, раменете му се разтресоха и сърцето на Алекс се сви, когато си помисли какво е можело да се случи. Ами ако не беше уловил погледа на Кейти към монитора? Ами ако се беше забавил още минута? От отговорите на тези въпроси тялото му се разтресе като това на Джош.

След известно време плачът на момчето утихна и то изрече първите думи, откакто Алекс го беше извадил от водата.

— Съжалявам, татко — задавено каза.

— И аз съжалявам — прошепна Алекс в отговор и продължи да притиска сина си, опасяваше се, че пусне ли го, времето ще потече на обратно, но този път резултатът ще бъде различен.

Когато най-сетне вече бе в състояние да се откъсне от Джош, Алекс видя, че зад магазина се е събрала тълпа. Роджър беше там заедно с клиенти на грила. Двама други клиенти бяха проточили шии, вероятно току-що бяха пристигнали. Разбира се, Кристен също беше тук. Алекс отново се обвини какъв ужасен баща е, когато забеляза, че момиченцето плаче, уплашено е и се нуждае от него, макар и в прегръдките на Кейти.

Едва след като си облякоха сухи дрехи, Алекс успя да навърже последователността на случилото се. Роджър приготви двата вида хамбургери и пържени картофки и всички се настаниха на една маса в грила, макар че на никого не му се ядеше.

— Кордата ми се закачи за лодката, която потегляше, а не исках да си изгубя въдицата. Помислих, че веднага ще се счупи, ама ме повлече и глътнах малко вода. След това усетих, че не мога да дишам, и като че ли нещо ме теглеше надолу.

Джош се поколеба и додаде:

— Май си изпуснах въдицата в реката.

Седнала до него, Кристен слушаше все още със зачервени и подпухнали очи. Помоли Кейти да постои при нея и тя го стори, дори в момента държеше ръката й.

— Няма нищо. Ще отида да проверя след малко, а ако не успея да я намеря, ще ти купя нова въдица. Но ако се случи отново, просто я пусни, ясно?

Джош подсмръкна и кимна.

— Много съжалявам — каза той.

— Беше нещастен случай — успокои го Алекс.

— Ама сега няма да ми позволяваш да ловя риба, нали?

„И отново да рискувам да те изгубя — помисли си Алекс. — В никакъв случай.“

— Ще поговорим за това по-късно — изрече той на глас.

— А ако обещая, че следващия път ще пусна въдицата?

— Вече казах, ще поговорим по-късно. А сега защо не хапнеш нещо?

— Не съм гладен.

— Знам, обаче е обяд и трябва да ядеш.

Джош си взе картофче, отхапа хапчица и задъвка механично. Кристен направи същото. На масата тя почти винаги правеше същото като Джош и това го влудяваше, но сега нямаше сили да се възпротиви.

Алекс се обърна към Кейти. Преглътна, най-неочаквано смутен:

— Може ли да поговорим за минутка?

Тя стана от масата и той я поведе настрани. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват децата, Алекс се прокашля и рече:

— Искам да ти благодаря за всичко, което направи.

— Нищо не съм направила — възрази тя.

— Напротив, направи — настоя той. — Ако не беше погледнала към монитора, нямаше да разбера какво се случва. И сигурно нямаше да стигна навреме.

Замълча.

— Благодаря ти и че се погрижи за Кристен. Тя е най-сладкото момиченце на света, но е много чувствителна. Признателен съм, че не я остави сама. Дори когато отидохме горе да се преоблечем.

— Всеки би постъпил така — настоя Кейти. В последвалото мълчание тя внезапно си даде сметка колко близо един до друг са застанали и отстъпи половин крачка назад. — Вече наистина трябва да вървя.

— Почакай — спря я Алекс и се запъти към хладилните шкафове в дъното на магазина. — Обичаш ли вино?

Тя поклати глава.

— Понякога пия, но…

Преди да успее да довърши, той се обърна и отвори единия хладилник. Пресегна се и извади бутилка шардоне.

— Моля те, настоявам да я вземеш. Виното е много хубаво. Едва ли смяташ, че би могла да намериш свястно вино тук, но докато бях в армията, един приятел ме понаучи да познавам хубавото. Той е самоук познавач и подбира вината, които зареждам. Ще ти хареса.