Никълъс Спаркс - Пристан за двама

— Няма нужда.

— Това е най-малкото, което мога да направя — усмихна се той. — В знак на благодарност.

За пръв път, откакто се познаваха, тя го погледна в очите.

— Добре — рече накрая.

Взе си покупките и си тръгна от магазина. Алекс се върна на масата. След още малко увещаване Джош и Кристен се наобядваха, докато баща им отиде да потърси въдицата. Когато се върна, Джойс вече надяваше престилката, а той заведе децата да покарат колело. После ги откара в Уилмингтън на кино и на пица — дежурните им занимания. Когато се прибраха, слънцето вече залязваше и те бяха капнали от умора, така че се изкъпаха и облякоха пижамите. Алекс полежа в леглото между тях около час и им чете приказки, докато най-сетне угасиха лампата.

Той отиде в дневната, пусна телевизора и обиколи каналите, но не му се гледаше. Мислите му отново се върнаха към Джош и макар синът му да беше в безопасност на горния етаж, Алекс усети как го залива вълна от страха, който бе изпитал по-рано, същото усещане за провал. Правеше всичко по силите си и едва ли някой обичаше децата си повече от него, ала не можеше да се отърси от усещането, че това не е достатъчно.

По-късно, много след като Джош и Кристен бяха заспали, той отиде в кухнята и си взе една бира от хладилника. Изпи я, седнал на дивана. В главата му се въртяха спомените от деня, но този път си мислеше за дъщеря си — за това как се бе притиснала към Кейти и бе заровила личицето си в шията й.

За последен път я бе виждал да прави така, когато Карли беше още жива.

Април стана май и дните продължаваха да се нижат. Ресторантът все повече се пълнеше и пачката с банкноти в кутията от кафе на Кейти набъбваше успокоително. Тя вече не изпадаше в паника при мисълта, че няма да има средства, за да замине оттук, ако се наложи.

За пръв път от години й оставаха пари дори след като плати наема и режийните и си напазарува. Не много, но достатъчно, за да се чувства волна и спокойна. В петък сутринта се отби в „Анас Джийнс“, магазин за дрехи втора употреба. Почти цяла сутрин рови из дрехите, но накрая си избра два чифта обувки, няколко чифта панталони, шорти, три стилни фланелки и пет-шест блузи, повечето от които бяха маркови и изглеждаха почти нови. Кейти не можеше да се начуди как така някои жени имат толкова много дрехи, че могат да даряват неща, които сигурно струват цяло състояние в магазина.

Когато се прибра, Джо тъкмо окачваше вятърни камбанки. Не бяха разговаряли много след първата си среща. Каквото и да работеше, тя явно беше твърде заета, а Кейти пък поемаше колкото може повече смени. Нощем виждаше, че у съседката й свети, но беше твърде късно да се отбива, а предния уикенд Джо не си беше у дома.

— Отдавна не сме си бъбрили — махна й с ръка Джо. Чукна камбанките и те звъннаха, после тя прекоси двора.

Кейти се качи на верандата и остави торбите.

— Къде се губиш?

— Нали знаеш как е — сви рамене Джо. — Лягам късно, ставам рано, ходя тук-там. През повечето време имам чувството, че ме дърпат във всички посоки.

Посочи към камбанките и попита:

— Нещо против? Имам нужда от почивка. Цяла сутрин чистя и сега тъкмо окачих това чудо. Харесва ми как подрънква.

— Настанявай се — покани я Кейти.

Джо седна и раздвижи рамене, за да отпусне схванатите си мускули.

— Хванало те е слънцето — отбеляза тя. — На плаж ли си ходила?

— Не — отвърна Кейти. Избута торбите настрани, за да освободи място за краката си. — През последните седмици взех допълнителни смени и работих на масите на открито.

— Слънце, вода… какво друго му трябва на човек? Сигурно работата при Айвън е като ваканция.

Кейти се засмя.

— Не съвсем. Ами ти?

— Напоследък никакво слънце, никакви забавления. — Кимна към торбите: — Тази сутрин си мислех да се отбия и да си изпрося чаша кафе, но ти вече беше излязла.

— Отидох да си напазарувам.

— Личи си. Намери ли нещо хубаво?

— Май да — призна Кейти.

— Хайде, какво се чудиш, покажи ми какво си купила.

— Сигурна ли си?

Джо се засмя:

— Живея в бунгало на края на чакълест път насред пустошта и цяла сутрин търкам шкафове. Какви други развлечения имам?

Кейти извади чифт джинси и й ги подаде. Джо ги вдигна и ги завъртя в ръцете си.

— О! Сигурно си ги открила в „Анас Джийнс“. Много обичам това място.

— Как разбра, че съм пазарувала там?

— Понеже едва ли другите магазини продават на тези цени. Този панталон идва от нечий дрешник. От дрешника на богата жена. Много от стоките са на практика нови.