С парите си купи стара кола и ремарке, които им служеха като техен дом. На седем години Маргарит беше изцяло заета с гледането на едногодишната Лара.
Джим беше по природа бродяга — постоянно се намираше в състояние на замечтан унес, свиреше на китара, тичаше по петите на хубавите жени или спеше. Откара децата в Аризона, където се установиха във ферма, собственост на вдовица, казваща се Мери Чоусър. Тя започна да се грижи за Лара и настоя Маргарит да започне да ходи на училище.
— Момичето е много умно — каза тя на Джим. — Напреднало е за неговата възраст. Трябва да има образование.
След известно време Джим започна да се чувства неспокоен. Беше се застоял прекалено дълго на едно място. Въпреки че сега беше обвързан с две деца, той не чувстваше отговорност за тях. Лара често си мислеше, че това беше причината, поради която той се беше оженил за Мери Чоусър. Тя беше по-възрастна от него, пълна, закръглена жена, която се усмихваше и никога не се оплакваше.
Точно месец след техния брак Джим изчезна, оставяйки след себе си нищо повече от една неграмотно надраскана бележка, в която казваше Мери да се грижи за децата.
Маргарит беше на девет години. Тя беше тази, която намери бележката му. Беше бележка на страхливец, пълна с извинения и с петстотин долара.
Осем месеца след неговото напускане Мери родя третата дъщеря на Джим, Бет — дете, което той никога не разбра, че съществува.
Сега нещата станаха по-различни. Без мъж в къщата работата във фермата стана съвсем занемарена и неорганизирана. Мери се чувстваше уморена и постоянно й прилошаваше. Бебето я изтощаваше докрай. Парите започнаха да не стигат, започна да се губи и някога жизнерадостното настроение на Маргарит. Маргарит беше изпратена в училище пансион, докато Лара беше изпратена при роднини на Мери в Англия. В продължение на десет години не се видяха една друга. Когато се видяха, Маргарит вече беше започнала да учи в колеж за напреднали деца, а Лара вървеше добре като тийнейджър-модел в Лондон.
Бет, сега десетгодишна, живееше с Мери в малък апартамент. Ходеше на училище, а Мери работеше.
Маргарит искаше да им помага, но беше достатъчно трудно да изплаща собственото си образование — образование, което беше решена да получи.
На шестнайсет години Лара вече беше много красива, естествена, без да има нужда от лустрото, което придоби после. Живееше щастливо в Англия и всъщност за Маргарит беше изцяло англичанка — акцентът и всичко друго.
Двете прекараха заедно една седмица в Ню Йорк и разбраха, че близостта от ранните им години е все още тук.
Времето продължаваше да лети и те продължаваха да живеят по свой индивидуален, съвсем различен начин. Понякога си пишеха и се обаждаха по телефона. Но не изпитваха нуждата от контакт — между тях съществуваше по-силната връзка на любовта и доверието. Мери Чоусър почина от рак, когато Бет беше на петнайсет, и въпреки че и двете й сестри я поканиха да живее при тях, тя предпочете по-независимия живот и се присъедини към една хипи комуна със своя приятел Макс. Маргарит не възрази. Тя вече беше сериозно ангажирана в движението за равенство на жените 15 15 Движението за равни права на жените, движението против войната във Виетнам, движението на хипитата и други обществени и младежки движения в САЩ, които печелят голяма популярност през 60-те и началото на 70-те години. — Бел.прев.
. Първата й книга, „Жените — неравнопоставения пол“, предстоеше да излезе. Звездата й започваше да изгрява.
В Лондон Лара се запозна и омъжи за Джейми П. Кричтън, чийто баща се оказа, че един от най-богатите мъже в Англия, и Джейми беше единственият му наследник. За нещастие бракът им не продължи повече от година, но беше достатъчно дълъг да затвърди Лара като видна личност със свой облик. Колоните за клюки в пресата много рядко излизаха с материал без нейна снимка или някакъв анекдот за това, с какво е била облечена или какво е правела или с кого е била видяна. Лара се превърна в очарователна любимка от живота на висшето общество.
Убийството на Маргарит Лоурънс Браун предизвика големи заглавия във вестниците, но фотографите продължаваха да стоят на летище Кенеди да посрещнат Лара Кричтън.
Тя слезе от самолета и направи няколко умели и кратки пози в своя костюм и голяма шапка на „Ив Сен Лоран“. Хладните й зелени очи бяха скрити зад големи модни очила. Гривни на модна къща „Гучи“ звънтяха до часовника й с черен циферблат „Картие“.
Читать дальше