Джаки Колинс: Убийци от любов

Поздрави го хладно.

— Искам развод — каза тя. — Омъжвам се за Чарлз Кардуел. Знам за апартамента ти, за уличниците ти и искам да се освободя от теб.

Енцо слушаше онемял. Чарлз Кардуел беше двайсет и шест годишен, родителите му имаха пари, но той имаше да чака още много, докато наследи някой цент.

— Спала ли си с него? — попита спокойно той.

— Да — отговори непокорно Роуз. Тя никога не лъжеше. Жената не познаваше какво означава страх.

Енцо кимна замислено и се съгласи с исканията й. Удовлетворена, тя си легна в леглото.

Той остана да седи известно време в любимия си фотьойл, втренчен в пространството. Накрая вдигна слушалката и се обади на няколко души. Същата нощ Чарлз Кардуел беше доведен в къщата.

Той беше блед младеж, очевидно уплашен и разтреперан от тези, които го съпровождаха — четирима от най-доверените лейтенанти на Енцо. Усмихна се слабо на Енцо:

— Сега слушай — започна той. — Нека да обясня…

Енцо заповяда да запушат устата му и да завържат ръцете и краката му.

Отнесоха го в спалнята на Роуз като парче телешко месо.

Тя се събуди стресната и втренчи поглед в безпомощната фигура на своя любим. После погледът й се премести върху Енцо. Поклати глава в отчаяние, знаейки добре каква справедливост раздаваше нейният съпруг.

Той я издърпа от леглото и я хвана така, че да не може да помръдне, а само да гледа. Тогава блеснаха ножовете.

Чарлз Кардуел беше нарязан до смърт пред очите й.

Не беше лесно за Лара да се отскубне от принца. Двамата бяха заедно непрекъснато от шест месеца и той се държеше собственически, подозрително, и най-много от всичко — беше безумно ревнив.

Когато му каза, че трябва да тръгне незабавно за Ню Йорк, той подскочи и веднага се залови за най-вероятната причина, която неговият ум можеше да достигне:

— Кой е той? Какво има той да ти предложи, което аз не мога да ти дам? Настоявам да ми кажеш името му.

— Не е мъж — обясни спокойно Лара. — Проблемът е семеен.

— Но ти нямаш никакво семейство, Лара, винаги си ми казвала така — заяви той сприхаво.

Тя кимна утвърдително:

— Знам, но имам едни далечни роднини в Америка. — Последва пауза. — Имам природена сестра, която се казва Бет, и тя има нужда от мен.

— Природена сестра! — изкрещя принц Алфредо. — Та ти не можеш просто така да се сдобиеш с доведена сестра. — Започна да обикаля из стаята, потропвайки нервно с крака. — Знам, че е мъж, Лара. Знам. Не можеш да ме излъжеш.

Умът й в този момент се занимаваше с по-важни неща.

— Ох, моля те! — възкликна тя нетърпеливо. — Мисли, каквото си искаш. Трябва да тръгвам и това е всичко.

— Тогава аз идвам с теб.

— Не искам да идваш.

— Настоявам да дойда.

— Не, Алфредо.

— Да, Лара.

Двамата продължиха да спорят още известно време, докато накрая той излезе и тя можа да свърши с опаковането на багажа си. Беше истинско облекчение да се отърве от него — този мъж беше просто невъзможен. Защо ли си губеше времето с него?

Лара Кричтън винаги биваше обслужвана първокласно, където и да отидеше. Млада, с великолепен външен вид, бивша съпруга на един от най-богатите мъже в Лондон, тя наистина беше една от онези, които пресата споменаваше като „красивите хора“. Постоянно коментирана в лъскавите модни списания като сияен пример на отдала се на живота очарователна дама, която се развличаше на различни места по света, ползвайки за превоз най-често реактивни самолети, тя въплъщаваше всичко онова, срещу което се бореше Маргарит Лоурънс Браун.

Щеше да се превърне в голям журналистически успех, ако някой откриеше, че всъщност двете бяха полусестри — имаха един баща, но различни майки.

Поради лични причини, когато всяка от тях достигна своята слава, те не почувстваха нуждата да разкрият този факт на никого. Бяха отгледани в различни страни и животът на всяка беше съвършено чужд на другата. Понякога се срещаха и тогава между тях избликваше истинска топлота — любов, която ги свързваше, въпреки очевидните различия. Разбираха се взаимно и никога едната не критикуваше начина на живот на другата.

Техният баща, Джим Лоурънс Браун, не се беше оженвал за нито една от майките им. Маргарит беше на пет години, когато майка й почива, и Джим се премести да живее в Калифорния, вземайки детето със себе си. Тук той се запозна с една омъжена жена, разделила се със съпруга си.

Джим и Маргарит се нанесоха да живеят при нея и един ден жената роди Лара. Година по-късно, когато тя и нейният съпруг решиха да се съберат отново, те дадоха детето и шест хиляди долара, а Джим да се премести някъде другаде. Парите го изкушиха. Той не възрази.