Джаки Колинс - Убийци от любов

Малката Мамичка беше прякорът, който Енцо използваше за нея. Тя обаче въобще не знаеше факта, че това беше любимото прозвище, използвано за всяко момиче преди нея.

— Не. — Той поклати глава отрицателно. — Това, което можеш да направиш, Малка Мамичко, е да ми донесеш още малко вино. Незабавно!

Мери Ан се подчини и донесе виното. После седна на края на кухненската маса и започна да клати крака напред-назад. Беше облечена с много тясна рокля, изрязана много дълбоко отпред. Енцо избираше дрехите й и те бяха все от един и същи вид. Не й се позволяваше да носи панталони, ризи или нещо случайно. Енцо я харесваше да изглежда секси.

Мери Ан нямаше нищо против. Животът й с Енцо беше определено доста по-добър, отколкото беше преди това, и тя му угаждаше всячески. В края на краищата Енцо Басалино беше много важен мъж и тя изпитваше тръпнещото вълнение и имаше честта да бъде с него.

— Опитай го — предложи гордо той лъжица от своя гъст сос, от който се издигаше пара.

Тя покорно отвори уста.

— Оох! Горещо! — надупи се тя. — Ти изгори твоята Малка Мамичка.

Енцо избухна в смях. Днес той празнуваше. Тази вечер щеше да се смее на всичко.

— Понякога си наистина непослушен — рече Мери Ан и после продължи с детско гласче. — Защо си толкова подличък с твоето глезено момиченце?

— Ха! — изсумтя той. — Та ти въобще не знаеш какво означава подъл. — Потопи пръст във врящия сос, извади го, облиза го одобрително и добави още вино. — Ти си умно момиче — продължи той снизходително. — Стой както си, и ще си много добре. Окей ли е, Малка Мамичко?

Тя се изкикоти весело:

— Окей, Големи Татенце 10 10 Голям Татко (Big Daddy) — игра на думи — означава още важна особа, личност, „голяма клечка“. — Бел.прев. .

По свой собствен особен начин той харесваше Мери Ан и се чувстваше привързан към нея. Тя беше много по-малко приказлива от другите жени и никога не задаваше никакви въпроси. Освен това фигурата й беше сложена точно така, както той харесваше, и беше много внимателна и мила. Никога не му създаваше проблеми.

Енцо мразеше всички досегашни. Те се нанасяха при него и само след няколко седмици си мислеха, че вече го притежават. Жени! Все задаваха въпроси, ставаха много любопитни и понякога имаха нахалството да се извиняват, че ги боли главата, когато той поискаше да правят любов. Енцо се гордееше много с факта, че дори сега, на шейсет и девет годишна възраст, можеше още да го вдига веднъж или два пъти седмично. Често си спомняше за времето, когато му ставаше два пъти и дори три пъти за една нощ. Какъв расов жребец беше той! Какъв великолепен разплоден жребец!

Сега беше ред на неговите синове да продължат традицията Басалино с жените. Той имаше трима синове, трима чудесни млади мъже, с които беше повече от горд. Те бяха неговия живот. Чрез тях името Басалино щеше да остане сила, с която всеки да се съобразява. И когато той станеше стар, много стар, те щяха да са тук да го защитават, както той ги защитаваше.

Беше станало добре, че не тръгнаха подир своята майка. Енцо считаше Роуз за луда — заключваше се в своята стая, шпионираше и разговаряше единствено със синовете си, когато те идваха на гости. Тя беше тук от седемнайсет години. Оох… седемнайсет години се опитваше да смачка ташаците 11 11 Ташаци, топки (balls от англ.) — игра на думи — в разговорната лексика означава още достойнство, упорит характер. — Бел.прев. му, да го накара да се чувства постоянно виновен.

Но дребната й игричка не му беше подействала. Той отказваше да се чувства виновен за каквото и да било. Остави я тя да е тая, която да страда. Вината беше изцяло нейна, считаше Енцо. Това, което той правеше, си беше чисто негов бизнес и тя нямаше никакво право да се меси.

В дните на своя апогей Енцо Басалино беше придобил прякора Бикът, заради навика му да възсяда всяко подходящо създание от женски пол, което се изпречеше на пътя му. Един ден, докато се забавляваше със съпругата на един свой приятел, известен като Винсънт Шопара, той получи единствената през живота си рана от куршум. „Точно над задника“ — казваше историята. — „Винсънт Шопара ги хванал точно като го правели и го гръмнал точно над задника“.

За щастие на Енцо, тази история не беше съвсем вярна. Винсънт Шопара го беше прострелял, действително, но куршумът беше заседнал в плътта на задните му части и не му беше причинил никаква особена вреда. Както и да е, Енцо не остана много зарадван. След инцидента Винсънт Шопара претърпя много злополуки, като се започне от пожара, който изгори неговата къща, и се свърши с изваждането му от реката, преминаваща от задната страна на един бетонен блок.