Джаки Колинс - Убийци от любов

На Енцо не му беше приятно да става за посмешище, а историята, че е бил прострелян, беше възбудила много подигравателен кикот.

Кратко време след това той се запозна и ожени за Роуз Вако Морано, дъщерята на един негов приятел. Тя беше стройна, с гордо изражение на лицето и приличаше на крехка Мадона, подобно на всяко италианско девойче. Енцо остана поразен още първия път като я видя и не губи повече време да я пита дали ще се омъжи за него. Не му отне много време да подготви майсторски сватбата. Роуз беше в бяла дантела, Енцо в лъскав черен утринен костюм, бели обувки, ръкавици и червен карамфил. Мислеше си, че прилича на издокарано и напето конте.

На сватбения им ден Роуз беше едва на осемнайсет, а Енцо на трийсет и три.

Станаха популярна двойка. Роуз скоро се отърси от скромното си възпитание и се присъедини към по-буйния начин на живот на своя съпруг. Нямаше никакво желание да става къщовница, да стои по цял ден в къщи и да се занимава само с готвене, деца и ходене на черква. Когато предано роди първия им син, Франк, бебето беше оставено у дома с бавачка, и Роуз продължи да прекарва цялото си време навън с Енцо. Роуз Басалино беше жена, родена преди своето време.

Енцо нямаше нищо против — всъщност беше доволен. Неговата съпруга се превръщаше в красива, модерна жена и Енцо знаеше, че мнозина му завиждат безкрайно. Когато другите мъже оставяха жените си вкъщи и вземаха приятелките си на конните надбягвания, баровете и клубовете, Енцо вземаше със себе си Роуз. Тя стана едно от момчетата, техен верен и най-близък приятел и всеки я обичаше.

Енцо често се удивляваше на късмета си да намери такова съкровище. Роуз го задоволяваше по всякакъв начин и дори намери време да го дари с втори син, Ник, три години след раждането на Франк.

Каква жена! Енцо не скриваше никакви тайни от нея. Тя знаеше всичко за неговата делова активност и когато той множеше успехите си, завземаше нови територии и изхвърляше все повече съперници, тя беше там, до него, и му помагаше. Неведнъж заставаше на негова страна, когато той раздаваше своята особена справедливост на хора, които го бяха измамили.

— Моята Роуз има повече достойнство 12 12 Достойнство (balls) — игра на думи, виж предна бележка. — Бел.прев. , отколкото повечето мъже — хвалеше се той гръмко. — Тя е една чудесна жена.

Никой не възразяваше.

Роуз имаше много обожатели и Енцо го знаеше. Това го изпълваше с гордост. Тя беше неговата жена и никой не можеше да промени това.

Когато се роди Анджело, техният трети син, Роуз накрая реши, че трябва да прекарва повече време в къщи. Франк беше на дванайсет години, а Ник на девет и те се нуждаеха от грижи и внимание. Енцо се съгласи. Нямаше никакъв смисъл тя да го придружава по време на кратките пътувания до Чикаго и Брега 13 13 Брега — тихоокеанското крайбрежие на САЩ. — Бел.прев. . Сега те имаха разкошна резиденция в Лонг Айлънд 14 14 Лонг Айлънд — остров, разположен до атлантическия континентален бряг, чиято западна част е в очертанията на Ню Йорк, а в източната се намират много вилни райони и селища. — Бел.прев. и беше съвсем правилно, че Роуз щеше да прекарва повече време с децата и да се забавлява така.

Тя го убеди, че навярно те трябва да разширят кръга от приятели, тъй като, в края на краищата, повечето хора, с които се виждаха, бяха замесени в рекетите, и Роуз считаше, че би било добре да имат друга група приятели за разнообразие. Близо до тях в голямо имение живееха актьор и актриса и Роуз започна да ги кани на гости. След това започна да идва семейство банкери, след които Чарлз Кардуел — един сноб бедняга, който се мотаеше из дъното на висшето общество. Постепенно Роуз увеличи познатите си още повече и в един момент всички стари лица бяха изтласкани.

Докато Енцо вземе решение, че така не му харесва, беше станало твърде късно. Деловите му пътувания бяха станали по-дълги. Той си взе малък апартамент в Ню Йорк, в който се изливаше поток от различни блудници. „Тъпанарки“ ги наричаше той. Все още обожаваше Роуз, но тя се бе променила и той не можеше да разбере защо.

Една нощ той се върна у дома няколко часа по-рано, отколкото тя го очакваше. Искаше да я изненада: беше седмицата на тяхната двайсет и първа годишнина от брака и той си мислеше, че двамата могат да поговорят, да се опитат да оправят нещата. Искаше да й обясни, че не е щастлив. И навярно да направи опит да възстанови близостта, която някога споделяха.

На трийсет и девет, Роуз продължаваше да е страхотно привлекателна жена. Косата й беше на гъсти синкавочерни спирали, мургавата й кожа нямаше никакви бръчки, а фигурата й имаше същата момичешка форма, когато се беше омъжила.