Джаки Колинс: Убийци от любов

Мери Ан вдигна ръка и посочи неопределено към безкрайните градини:

— Някъде тук е — мисля, че подрязва розите си — каза тя с мил глас.

— А-а, да, розите, розите му. — Алио инстинктивно обърна поглед към къщата и, както беше сигурен, самата Роуз 4 4 Роуз (Rose — англ.) — букв. Роза. — Бел.прев. Басалино надничаше през тясна пролука на завесата в нейната стая.

Роуз, жената на Енцо. Не беше излизала от стаята си с години и единствените хора, с които разговаряше, бяха нейните трима синове. Роуз непрестанно и зорко наблюдаваше от своя прозорец — просто наблюдаваше и чакаше. Тръпки пропълзяха по Алио. Не знаеше как Енцо търпи това нещо.

Мери Ан влезе в къщата, полюшвайки се, и отиде до бара, където започна да налива напитките. Беше деветнайсетгодишна и живееше с Енцо почти шест месеца — това беше нещо като рекорд, тъй като той никога не ги задържаше дълго при себе си.

Алио се настани в стол и бавно затвори очи. Колко работа имаше днес…

— Хей, чао, Алио, приятелю, момчето ми. Как се чувстваш?

Алио се сепна, веднага отвори очи и скочи гузно на крака.

Енцо се беше изправил с едрия си ръст пред него. Беше шейсет и девет годишен, но беше здравеняк и имаше бронзов загар и вид на мъж на половината от възрастта си. Всичките зъби бяха на мястото си; лицето му имаше остри и грубовати черти и много бръчки, а косата му беше гъста и стоманеносива.

— Чувствам се добре, Енцо, чувствам се добре — рече бързо Алио. Стиснаха силно ръце и се потупаха един друг по гърба. Бяха братовчеди. Алио дължеше всичко, което имаше, на Енцо.

— Мога ли да ти налея нещо за пиене, захарче мое? — попита Мери Ан, която беше дошла при тях, втренчвайки благоговеещ поглед в Енцо.

— Не. — Отпрати я с поглед — Иди в къщата. Ще позвъня, ако ми потрябваш.

Мери Ан не възрази, подчиняваше му се незабавно. Може би заради това се беше задържала повече от другите.

Веднага щом влезе в къщата, Енцо се обърна към своя братовчед:

— Е? — попита той нетърпеливо.

— Готово е — отвърна Алио с нисък глас. — Сам го видях. Беше изпипано майсторски. Едно от момчетата на Тони. Изчезна преди някой да разбере какво стана. Аз долетях направо тук.

Енцо кимна замислено.

— Няма по-голямо удовлетворение от извършения удар — каза той. — Това момче на Тони — плати му отгоре хилядарка и го дръж под око. Мъжете обичат да се изтъкват. Публичното убийство никога не е лесно.

— Да, така е — съгласи се Алио и засмука една черна маслина.

— Трябва да е на трийсет — изсъска злобно жената.

— Или по-възрастна — съгласи се приятелката й.

Двете жени на средна възраст, покрити с бръчки и дебел слой грим, наблюдаваха Лара Кричтън да излиза от басейна на „Марбена Клуб“.

Лара беше красива жена на двайсет и шест години със съвършени черти. Елегантна, слаба, със слънчев тен и закръглени, чувствени гърди, буйна коса с обезцветени от слънцето ивици и големи кристалночисти зелени очи.

Тя се отпусна на рогозката до принц Алфредо Мазерини и въздъхна силно.

— Вече ми писва тук — каза тя с неспокоен тон. — Не можем ли да отидем някъде другаде?

Принц Алфредо се надигна и седна.

— Защо ти писва? — попита той с настойчив тон. — Аз ли те отегчавам? Защо трябва да ти писва, когато си с мен?

Лара въздъхна отново. Да, истината беше, че принцът наистина беше много отегчителен. Но имаше ли друг наблизо, при когото да отиде? Беше си го превърнала в правило — никога да не оставя някого, преди да има друг, който да може да го замести стопроцентово. Беше вече имала повечето от съществуващите принцове и графове, няколко филмови звезди и един-два лорда. Наистина беше уморително, че си беше поставила такъв висок стандарт.

— Не те разбирам — оплака се принц Алфредо. — Никоя жена никога не ми е казвала, че се отегчава от мен. Аз не съм досаден човек. Аз съм жизнен, жизнерадостен. Аз съм — както ти казваш — умът и духът на партито.

Лара забеляза, че докато той говореше, получаваше ерекция в своите модни гащета на фирмата „Керути“, и въздъхна още по-силно.

— Ох, господи, млъкни най-накрая — каза тя тихо на себе си. Сексът се превръщаше в най-голямото от всичките отегчения. Толкова предсказуем, отработен, механичен.

Принц Алфредо не я чу. Стана и продължи:

— Хайде, мила моя. — Забеляза, че ерекцията му се вижда добре, възгордя се, наведе се и издърпа Лара да се изправи на крака. — Първо да си починем — продължи той, намигвайки й лукаво. — После се качваме на ферарито и отиваме в планините. Какво ще кажеш, любима моя?