Луиз Бегшоу: Нежна завист

— Защо изглеждаш толкова нещастна, cariad [24] Скъпа (уелски). — Б.р. ! — попита Бронуен. — Хайде, излей душата си, изгаряме от любопитство да…

Когато се вгледа в лицето ми, изведнъж замълча. Вратата на спалнята се отвори и излезе Гейл. Погледът й бе измъчен и подозрителен.

— Алекс, къде беше?

— В Роуздейл — отвърнах. — Трябва да поговоря с теб.

— За Том, нали? — попита тя. — Била си с него. — Избухна в плач. — Ти си долна кучка, Алекс, как можа да ми сториш това? Знаеше, че ходим сериозно!

— Той каза, че сте скъсали — плахо изтъкнах.

— Заради теб… само заради теб. Непрекъснато го преследваше. Най-сетне успя да ми го отмъкнеш! Е, дано сте щастливи.

— Не сме гаджета, Гейл — казах аз, но тя не ме слушаше.

— Иди при мама и татко да им обясниш! — изкрещя. — Писна ми от лъжите ти, Алекс Уайлд!

Съкрушена, излязох от апартамента и хванах такси до гара «Виктория». Наистина трябваше да си отида у дома. Имах нужда от време да помисля.

Къщата ми се стори по-красива, отколкото я помнех. Храстите зимен жасмин се открояваха като бели облаци на фона на чемшира и тъмнозеления тис в задния двор. В далечния край на градината течеше поток, до който като дете бях седяла с часове, стискайки в шепа откъснати цветове. Веднага щом се обадя на мама и татко, възнамерявах да отида там. Просто да поседя и да погледам водата. Бях разстроена, но сълзите ми бяха пресъхнали.

Мама бе изненадващо благосклонна. Гордън й се бе обадил и й бе казал за интереса към творбите ми.

— Вече си спечелила близо осем хиляди лири, за осемнадесет скулптури. А за неабстрактната статуя на Гейл някой е предложил…

— Зная, мамо, Том ми каза — прекъснах я аз и изтръпнах.

Мама се усмихна.

— Как е той?

— Ами…

— О, зная, че се срещаш с него — осведоми ме тя. — Гейл се обади по телефона. Алекс, бяхте толкова добри приятели.

Изгледах я недоверчиво. Не бе сърдита, макар и да мислеше, че ходя с Том. Явно просто искаше поне една от дъщерите й да се омъжи за богат наследник.

— Впрочем Гейл ще дойде на гости в края на седмицата — каза мама. — Тогава ще се сдобрите. За нея няма да бъде трудно да си намери друг приятел, нали?

«О, радвай се, мамо. Смяташ, че за мен би било доста по-трудно, а? Но на кого му пука?» Аз не исках друг мъж, а Том, единствения, с когото все още ми бе забранено да се обвържа.

Сватбата се състоя шест месеца по-късно.

Не моята, естествено. Извинявайте, не исках да ви подведа по този начин.

Сватбата на Кийша. Джереми най-сетне й бе задал съдбовния въпрос и тя намина да ми каже. Поднесе информацията нехайно, докато гледахме «Бруксайд».

— Напоследък този сериал е станал доста блудкав — промърмори. — Не може да се сравнява с първите епизоди.

Ръката й отегчено описа кръг във въздуха. Един от проблемите на Кийша, откакто се справяше блестящо с работата си в «Ранобудници», бе, че се смяташе за експерт в областта на телевизията. Докато въздишах по Джордж Клуни, тя казваше нещо от рода на:

— Господи, колко некадърно е заснета тази сцена. — Или: — Нямат ли специалист по монтаж?

Но този път единственото, което забелязах, бе огромен рубин, който проблесна на светлината на лампата.

— Хубав пръстен, от «Бътлър енд Уилсън» ли е? — невинно попита Бронуен.

Кийша самодоволно повдигна вежди.

— Друг път. Оригинален е, скъпа, съвсем истински.

— Носи се на другата ръка — закачливо изтъкна Бронуен — освен ако…

Оставихме купите с чипс, а хапването пред телевизора бе любимото ни детинско удоволствие.

— Да, следващата седмица ще подпишем в ритуалната зала в Мерилебоун — каза Кийша и се отдръпна, когато понечихме да я прегърнем. — Господи, току-що взех този тоалет от химическо.

Обзе ме непреодолима меланхолия. Искаше ми се да заподскачам от женско вълнение и радост, но всъщност се чувствах ужасно.

Сякаш бях ученичка в трети курс и най-добрата ми приятелка си бе намерила ново гадже. Разбирате ме, нали? Тя съзерцава снимката му в годишния албум и се пита дали мисли за нея, докато си бъбри с приятели на автобусната спирка. Но обикновено това не трае дълго и после заедно си купувате тийнейджърски списания и пишете писма с въпроса: «Защо всички момчета са толкова глупави?»

А думата «брак» звучеше като затръшване на железни порти зад гърба на Кийша, след което никога вече нямаше да се видим.

— Искаш ли да бъдеш свидетел, Алекс? — попита тя.

Или като фанфари при разгласяване за «най-големия купон на света», на който аз нямаше да бъда поканена.