Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

– Кой дава тази жена за съпруга на този мъж?

От предната скамейка се изправи Нита, която изглеждаше невероятно величествено в дългата синя надиплена туника.

– Аз – обяви тя с нетърпящ възражение глас.

Нита бе отвела Блу до олтара, което изглеждаше съвсем естествено и за двете. Вирджиния все още беше в Колумбия, за да защитава онеправданите. Дийн й беше изпратил евтин мобилен телефон и двете с Блу разговаряха много по-често, но младата жена знаеше, че телефонът много скоро ще се озове в някой приют или в ръцете на нуждаещ се от него медицински работник от местната болница.

Райли също стана от предната редица. Изглеждаше щастлива и красива в бледосинята си рокля и пъпки от бели рози в тъмната коса. Джак беше взел китарата, за да й акомпанира, докато изпълнява баладата, написана от тях двамата специално за церемонията. Удивителният глас на

Райли изпълни църквата, а когато към него се присъедини и гласът на Джак, от всички скамейки зашумоляха носни кърпички.

Настана време да произнесат брачните клетви. Дийн се взираше в Блу със сияещи от нежност очи, а от нейните струеше цялата любов, изпълваща сърцето й. Отвсякъде ги заобикаляше красота: меката светлина на свещите, орхидеите, искрящите кристали. Но най-ценна и красива беше обичта на приятелите и семейството им. Блу се повдигна на пръсти.

– Благодарение на Ейприл – прошепна булката, – твоята сватба е точно такава, за каквато от малко е мечтало момичето в теб.

Гръмкият смях на Дийн беше още една основателна причина да обича този мъж с цялото си сърце.

***

Прекараха първата си брачна нощ сами във фермата.

Утре заминаваха на меден месец в Южна Франция с частния самолет на Джак. Но тази нощ се чувстваха щастливи да лежат голи, задоволени, преситени от страст, върху леглото от одеяла в дневната, което си бяха направили пред пращящия огън.

Тя пъхна коляно между бедрата на Дийн.

– За мъжаги, вечно подиграващи се на мъжете, които се прегръщат, днес вие двамата с Джак бяхте доста любвеобилни.

Дийн притисна устни към косата й.

– Поне не налетяхме на бой, което не може да се каже за някой друг от тук присъстващите.

– Аз не съм виновна. Откъде да предположа, че на Карън Ан ще й скимне да цъфне на сватбения прием без покана?

– Обзалагам се, че повече няма да дръзне да посегне на сватбена торта. Ти прескочи двама полузащитници, за да се добереш до нея.

– Любимият ми момент беше, когато Ейприл се разкрещя: „Не, Блу! Роклята ти е на „Вера Уанг"!" – ухили се Блу.

– А на мен любимият ми беше – изкиска се Дийн, – когато Анабел скочи да ти помага. Двамата отново започнаха да се целуват. Едното доведе до другото и измина доста време, преди да възобновят разговора си.

– Все още не съм свикнал с мисълта, че съм се оженил за богата жена – рече Дийн.

– Едва ли може да се каже, че съм богата жена.

При все това картините й се разпродаваха като топъл хляб. Обикновените хора, които не разбираха много от великото изкуство, но отлично знаеха какво им харесва, ги купуваха дори още преди боите да са изсъхнали върху платното. А освен това творчеството й бе подсказало на Дийн с какво да се захване в бъдеще. Двамата с Ейприл смятаха да започнат свой бизнес. Щяха да предлагат ексцентрична модна линия с елементи на фантастика, изработена по скиците на Блу. Догодина Ейприл искаше да пусне в производство първите модели. Когато Дийн приключеше със спортната си кариера, се надяваха да разширят бизнеса с продажба на мебели и предмети за вътрешно обзавеждане. Имайки предвид безупречния им вкус и деловия усет на Дийн, Блу не се съмняваше, че ще пожънат огромен успех.

Дийн се втренчи в платното, заемащо най-дългата стена на дневната – основната причина, поради която двамата започнаха медения си месец тук, а не в спалнята им на горния етаж. Той я погали по рамото.

– Сигурен съм, че нито един младоженец на този свят не е получавал по-хубав сватбен подарък.

– Видях го насън. – Блу завря нос в шията му. – Тук е изобразен целият ни бъдещ живот. Почти не съм спала, докато работех над картината.

Тя бе нарисувала фермата, но също като останалите й произведения, това беше един приказен свят на лято, есен, зима и пролет. Беше махнала стените на голямата къща, за да се види всичко, което става вътре. В една от стаите цялото семейство се бе събрало около коледна елха. В друга бяха заобиколили възрастна жена, която духаше свещите върху торта. В кухнята се прескачаха пухкави кутрета. В задния двор празнуваха победата за Суперкупата, а в страничния жителите на града се веселяха по случай Четвърти юли. Върху предната веранда дребна фигурка в костюм на бобър, без главата, седеше върху тиква за Хелоуин. Утъпкана пътека водеше от фермата до езерото, където на брега баща и дъщеря свиреха на китарите си, а жена с дълга руса коса бе вдигнала ръце към небето. На пасището кротко пасяха коне. Фантастични птици бяха накацали върху покрива на обора. А точно над къщата се рееше балон с горещ въздух, а от коша му надничаха две ухилени детски личица – истински чаровници по рождение.