Тя го изгледа изпитателно и лицето й доби каменно изражение.
– Не си се метнал на самолета, за да долетиш дотук само защото си помислил, че ще избягам заради подобна глупост, нали?
– Но аз целувах друга жена.
– Помислил си, че ще изчезна! Помислил си го! Заради тъпата снимка. След всичко, което изтърпях, за да ти докажа, че можеш да разчиташ на мен! – Очите й мятаха светлозелени мълнии. – Ти си пълен идиот! – Блу изхвърча от спалнята.
Дийн не можеше да повярва на случващото се. Ако той беше видял Блу да целува друг мъж, щеше да разпердушини целия свят. Хукна след нея по коридора, а заради мократа кърпа с всяка изминала минута му ставаше все по-студено.
– Да не би да ми казваш, че не си се ядосала или разтревожила – нито за минута – че може би ти изневерявам?
– Не! – Тя заслиза по стълбите, но се спря и се извърна рязко. – Наистина ли очакваш да изпадам в истерия всеки път, когато някоя жена се хвърли на шията ти? Защото, ако е така, то аз ще съм пълна развалина, преди меденият ни месец да е свършил. Макар че ако подобни сцени се разиграват пред очите ми…
Младият мъж застина.
– Да не би току-що да ми предложи брак? Блу настръхна.
– Да не би това да е проблем за теб?
Таблото с резултатите светна и той вдигна ръка, сякаш искаше да поздрави света с победата си.
– Господи, колко те обичам!
– Не съм впечатлена. – Тя затрополи сърдито надолу по стълбите. – Как така аз ти вярвам безусловно, а след всичко, през което преминах… промених целия си живот заради теб! – ти продължаваш да не ми вярваш?
Благоразумието му подсказваше, че сега не е най-подходящият момент да й напомня за миналото. Макар че тя имаше право. Имаше право за всичко и той трябваше да й разкаже какво бе осъзнал за себе си, макар и не точно сега. Заслиза след нея.
– Може би защото… аз съм един неуверен в себе си кретен и за мое нещастие, твърде красив?
– Бинго. – Блу се спря до закачалката. – Дадох ти твърде много власт в тази връзка. Очевидно трябва да поема нещата в свои ръце.
– Може би ще започнеш, като се съблечеш? – Веждите й се събраха в права линия на челото.
Явно нямаше да му се размине толкова лесно, затова Дийн побърза да смени тактиката. – Между другото, откъде се взеха тези дрехи?
– Ейприл ми ги поръчва по каталог. Тя знае, че аз няма да си направя труда. – Блу тръсна глава и къдриците й се разлюляха. – Сега съм твърде ядосана – твърде бясна! – за да се събличам гола.
– Разбирам. Наложи ти се да изтърпиш доста от мен. – Обгърна го усещане за пълен покой, обезпокоявано единствено от набъбналата твърда мъжественост, която дори леденостудената кърпа не можеше да усмири. – Разкажи ми за Атланта, скъпа.
Мъдър ход от негова страна, защото тя тутакси забрави, че той беше неуверен, оглупял от любов идиот.
– О, Дийн, беше невероятно! Той е най-уважаваният и влиятелен търговец в целия Юг. Нита не ме оставяше на мира за картините и накрая толкова ме вбеси, че му изпратих няколко снимки. Той ми се обади на следващия ден и настоя да му покажа всичко.
– И ти не можа да вдигнеш телефона и да ме уведомиш за нещо толкова важно?
– В момента имаш достатъчно тревоги на главата си. Честно, Дийн, ако защитата ти продължава да се разтакава безцелно по игрището, аз…
– Блу… – прекъсна я той, изчерпал всичките си запаси от търпение.
– Както и да е, хареса му всичко! – прекъсна го тя въодушевено. – Ще организира самостоятелна изложба. И няма да повярваш какви цени възнамерява да определи за всяка картина!
Е, всяко нещо си има граници!
– Ще се постараем сватбата да не съвпадне с изложбата. – С две крачки скъси разстоянието помежду им, сграбчи я в обятията си и я целуна, както си мечтаеше от месеци. Тя му отвърна със същия плам. Дявол да го вземе, наистина му отвърна! – Определено ще се оженим, Блу. Веднага след края на сезона.
– Добре.
– Това ли е всичко?
Блу се усмихна и обхвана брадичката му в шепи.
– Ти си надежден човек, Дийн Робилард. Колкото повече рисувах, толкова повече го осъзнавах. И знаеш ли какво още ми стана ясно? – Прокара пръст по долната му устна. – Аз също съм надеждна жена. Лоялна до крайност, което понякога причинява повече беди, отколкото полза. При това съм силна и непоколебима. – Той я притегли към себе си, а тя притисна буза към гърдите му. – Ти ми каза, че трябва да пусна корени, и беше напълно прав. Толкова е лесно да съм щастлива, когато сме заедно. Но аз като че нарочно исках да усложнявам всичко. Истина е, че много ми помогна увереността, че сега имам истинско свое семейство. И… затова вече не се страхувам толкова.
Читать дальше