Сюзън Филипс: Чаровник по рождение

– Радвам се. Ейприл е…

– О, не е Ейприл. – Блу вдигна лице към него. – Ейприл е една от най-скъпите ми приятелки, но нека си го признаем – за нея ти винаги ще бъдеш на първо място. – Блу го погледна извинително. – Истината е, че Нита ме обича, за добро или за лошо. И повярвай ми, тя никога няма да си отиде, освен ако някой не забие кол в сърцето й. – В усмивката й се появи още нещо – дали беше въпрос, или тревога? – Как мислиш, дали можем да помолим Ейприл да организира сватбата? Аз със сигурност ще оплескам всичко, а и честно казано предпочитам да рисувам.

– Не искаш да организираш собствената си сватба?

– Не изгарям от голямо желание. Като цяло сватбите не ме интересуват особено. – Дори не си бе помислял, че тя ще го гледа толкова нежно и замечтано. – От друга страна, да се омъжа за мъжа, когото обичам… Това ме интересува, и още как!

Устните му се впиха в нейните и той я целува страстно, докато тя не остана без дъх и не го отблъсна.

– Повече не мога да издържам. Чакай ме тук.

Блу изтича нагоре и въпреки че съществуваше сериозна опасност да измръзне до смърт, Дийн беше готов да я чака цяла вечност. Закрачи из стаята, за да се стопли поне малко, и видя, че върху стените на трапезарията му се бяха появили още вълшебни създания, включително един добродушен дракон. Забеляза също, че вратите на фургона бяха широко разтворени, а в прозорците се очертаваха два малки силуета.

Зад гърба му се чуха стъпки. Младият мъж се обърна. Ако не се смятаха черните туристически боти, тя беше само по розов дантелен сутиен и миниатюрни гащички в същата цветова гама. Неговата Блу в розово. Направо не можеше да повярва. Тя бе намерила кураж да носи красиви, женствени дрехи и да рисува приказни картини.

– Хайде, стигни ме! – извика неустоимата палавница и изхвърча от кухнята, а оттам – през страничната врата на двора. Малките й закръглени полукълба се подаваха изпод гащичките като двете половинки на зряла и сочна праскова. Той изгуби няколко секунди да се наслади на гледката, но все пак успя да я настигне по средата на двора. Дъждът бе преминал в мокър сняг, влажната кърпа около слабините му се бе изгубила някъде, оставяйки го гол, както майка го е родила. Имаше опасност в най-скоро време да се превърне в ледена висулка. Тя отново се откъсна напред и стигна първа до фургона. Засмя се дяволито като немирните феи, които рисуваше. В косата й проблясваха заледени капки, а щръкналите зърна на гърдите й тъмнееха под мокрите копринени чашки на сутиена. Дийн я последва вътре.

Във фургона цареше кучешки студ. Тя изрита ботите. Той смъкна влажните й розови гащички. Притегли я под себе си и двамата се стовариха върху студеното легло. Дийн покри с одеялото мокрите им настръхнали тела и го придърпа над главите им. В тази тъмна пещера двамата се сгряваха взаимно с ръце, целувки, тела и отдавна стаените клетви, извиращи от сърцата им.

Мокрият сняг барабанеше по извития покрив, трополеше по стъклата на прозорците, чукаше по вратата. Двамата влюбени лежаха сгушени в прегръдките си, щастливи и защитени, забравили за целия свят.

Смокингите сигурно са били изобретени специално за Дийн Робилард, помисли си Блу, докато стоеше до него пред олтара. Той беше толкова ослепителен, че се наложи мислено да го разсъблече, за да не се чувства невзрачна до него, при все че самата тя бе не по-малко възхитителна благодарение на булчинската рокля на „Вера Уанг", която Ейприл откри за нея. Да повери подготовката на сватбата в ръцете на Ейприл, беше второто й мъдро решение, след като прие да се омъжи за този мъж, оказал се не по-малко уязвим и неуверен от нея.

Стотици бели орхидеи, доставени от другия край на света, изпълваха църквата. Върху бледосините панделки, украсяващи пейките и пиедесталите с букетите, блестяха безброй кристали, пришити на ръка. Главната пътека бе застлана със син килим, върху който искряха инициалите на младоженците, извезани също с кристали. Църквата беше претъпкана с приятелите и съотборниците на Дийн, долетели за февруарската сватба, както и с новите приятели на щастливата двойка от Гарисън. Благодарение на Дийн „Старс" спечели всички мачове, с изключение на един в шампионата на азиатската футболна конфедерация – невероятно постижение, имайки предвид не особено успешния старт на сезона.

Редом до Дийн стоеше Джак, кумът на младоженеца. Неговият смокинг му прилягаше също така безупречно, както на сина му, но Джак го бе допълнил с нефритени обици в сребърен обков. Дългата сребристосиня рокля на Ейприл беше много по-официална от лятната рокля, която тя бе избрала за предстоящата си сватба на Хаваите. На церемонията щяха да присъстват само членове на семейството, макар че Ейприл и Джак позволиха на Райли да доведе най-добрата си приятелка от училище, за да има компания на своята възраст. Дийн вече бе дал на родителите си като сватбен подарък земята около езерото и те много скоро възнамеряваха да съборят малката къща, за да си построят лятна вила.