Санта Монтефиоре - Дъщерята на пчеларя

– Сега си мой – прошепна Трикси и усети как той се усмихва. Вярно беше; той не можеше да помръдне, прикован към лодката. Плъзна ръце на врата й и погали с палци брадичката й.

– Можеш да ме имаш телом и духом, Трикси – прошепна той. – Винаги когато пожелаеш.

– Харесва ми как говориш, Джаспър.

– Защо? Нали каза, че родителите ти са англичани. – Той плъзна ръце към гърдите й и леко погали зърната.

Тя стаи дъх и изви гръб като котка.

– Но те не говорят като теб. На мен ми харесва как говориш ти.

Той придърпа главата й надолу и я целуна страстно. Нетърпелива да го усети в себе си, тя започна да разкопчава колана му, за да го освободи. Той изстена, когато бе погълнат от топлото й тяло. Тя започна да се движи необуздано над него, отмяташе глава, а косата й се люлееше, докато желанието нарастваше и тя потъваше в него. Той я държеше за хълбоците, но не успяваше да я контролира. Накрая сграбчи кичур от косата й и придърпа лицето й надолу.

– Не толкова бързо. Щом ще си отгоре, трябва да правиш каквото ти казвам.

– Харесвам вашата самоувереност, господин Дънклиф.

Той се засмя.

– Добре звучи.

– Кое? Господин Дънклиф? На мен ми се струва съвсем обикновено.

– Точно затова ми харесва. – Той притисна устни в нейните, преди да го е разсеяла още повече, и я целуна дълбоко.

Малко по-късно седяха в лодката и споделяха цигара марихуана. Вече се здрачаваше. Слънцето бе потънало зад хоризонта, а морето беше спокойно. Трикси се чувстваше приятно замаяна и отпусната.

– Обичам това време от деня, а ти?

– Да, красиво е – отвърна Джаспър. Тя му подаде цигарата и той дръпна дълбоко. – Не трябва ли да се прибираш?

– Още не. Вече и без това съм загазила, още малко няма да навреди.

– Какво ще й кажеш?

– На мама ли? – Сви рамене. – Тя е романтичка. Ще й кажа всичко за теб и това ще я разсее от факта, че я излъгах за уикенда със Сузи.

– Ти си на деветнайсет, Трикси. Имаш работа. Печелиш собствени пари. Ти си независима. Според мен можеш да правиш каквото поискаш.

– Така е, но тя е много консервативна. Израснала е в малко английско градче, влюбила се е в татко, когато са били съвсем млади, и са се оженили точно в началото на войната. Тя никога не е била с друг. Очаква същото и от мен, а виж ме какво правя – секс с рок звезда преди брака. Рок звездите не са онова, което повечето майки искат за дъщерите си.

– Рок звезда – изсмя се той скептично. – Ласкаеш ме.

В очите й гореше увереност.

– Ти ще станеш голяма звезда, Джаспър. Сигурна съм. Хубав си, талантлив и всички харесват музиката ти. Имам нюх за успеха и определено го надушвам в теб. – Тя дръпна пак от цигарата и му се усмихна през дима. – И аз ще съм там, ще ръкопляскам зад кулисите, защото ще те познавам отпреди да станеш милионер с хиляди почитателки, които крещят името ти и пеят песните ти, и преди да продаваш плочи по целия свят.

– Обичам ентусиазма ти, Трикси. Стараем се.

– Какво мислят за вас в Англия?

– Нищо особено.

– Затова ли дойдохте тук?

– Разбира се. Всички искат да успеят в Америка.

Тя се засмя.

– Не всички искат да успеят в Теканасет!

– Свързан съм с това място. Баба ми и дядо ми са имали къща тук. Преди много време. Стори ми се подходящо място за начало.

– А защо да не успееш първо в Англия, като „Бийтълс“? Не искаш ли да си голяма звезда в твоята страна?

Той въздъхна, изглеждаше огорчен.

– Защото майка ми ще ме убие заради този срам.

Трикси сбърчи нос.

– Шегуваш се, нали? – Той поклати глава. – Майка ти не одобрява?

– Разбира се, че не одобрява.

– А баща ти?

– Мъртъв е.

– О, съжалявам.

– Недей. Не бяхме особено близки. Той беше военен, като неговия баща. Не разбираше музиката, или поне моята музика.

– Колко тесногръдо! Трябвало е да се гордее с таланта ти.

– Той не виждаше талант в мен, Трикси. Но няма проблем. Аз съм втори син. Цялата отговорност пада на плещите на брат ми и за щастие той е достатъчно едър и обикновен, за да я понесе.

Трикси се засмя.

– Значи ти си свободен да бъдеш какъвто поискаш.

– Точно така – усмихна се той. – С когото поискам.

– С мен. – Тя го погледна кокетно изпод бретона си.

– С теб, скъпа – отвърна той.

– Знаеш ли? Един ден аз също ще успея – каза тя. – Но в друга област.

– И каква ще бъдеш?

Тя сви колене към гърдите си и ги прегърна.

– Редактор в известно списание.

– Като Даяна Вриланд 3 3 Главен редактор на „Вог“, превърнала се в легенда в модните среди. – Бел. прев. ?