Санта Монтефиоре: Дъщерята на пчеларя

– Готово, кокошката се настани в полога – каза Голямата с доволна въздишка. Щракна с пръсти и преди още Грейс да е седнала, поръча по коктейл. – Имаш нужда от подкрепление, Грейс – каза й твърдо. – Не обръщай внимание на онези хиени. Те всички ти завиждат, и нормално: във всички тях, взети заедно, няма и капка талант.

– Нищо им няма – отвърна Грейс. – Повярвай ми, сблъсквала съм се и с далеч по-страшни неща.

– Сигурна съм. В сравнение с британките онези четирите изглеждат направо кротки.

Грейс се засмя.

– Не ме интересува какво говорят хората зад гърба ми, стига да се държат приятелски с мен. Проблемът при британките е, че те са доста по-откровени, а аз мразя конфронтациите.

– Ако става дума, предпочитам британския начин. Ако някой има да ми казва нещо, нека ми го каже в лицето, а не зад гърба. Ако не им стиска да отстояват мнението си, по-добре да мълчат. Евелин Дърлакър е ужасна стара чанта и нямам нищо против да й го кажа. Би трябвало да се срамува от проблемите, които предизвиква на този остров с клюките си. Като че ли нарочно обикаля и търси за какво да клюкари. Самодоволството й е нетърпимо. Поставила се е на толкова висок пиедестал, че падането ще е унищожително.

Сервитьорът поднесе коктейлите на масата с порцеланова купичка ядки. Голямата веднага зарови дебелите си, обсипани с пръстени пръсти в купичката и грабна шепа шамфъстък. Имаше нежно лице, с широко чело, пълни, усмихващи се устни и пухкави брадички, които й придаваха вид на добродушна баба, но очите й бяха с цвета на стомана и можеха да се втвърдят за миг и да превърнат нещастника, станал обект на недоволството й, в стълб от сол. Към Грейс обаче те гледаха с изненадваща нежност.

– Е, какво става всъщност с Трикси? Предполагам, че Евелин е преувеличила историята за собствени цели – за да изглежда добре нейната Луси. – Голямата вдиша през носа си и стоманата за миг просветна в очите й. – Ако знаеше и половината от онова, което върши нейната Луси, щеше да си държи устата затворена.

Грейс въздъхна.

– Опасявам се, че Евелин вероятно е права. Трикси се е влюбила в младеж, който свири в група. Нямам нищо против, сигурна съм, че е добро момче, но...

– Не го ли познаваш?

– Не.

– Продължавай.

– Тя ми каза, че ще прекара уикенда в Кейп Код с приятелката си Сузи...

Голямата вдигна цинично вежди.

– Сузи Редфорд! Това момиче е голяма беля, има ли проблем, тя е в епицентъра му.

– Честно да ти кажа, не мисля, че е по-лоша от останалите – усмихна се снизходително Грейс. – Но те се забавляват, а Трикси е влюбена за първи път.

Голямата се вгледа в нежното лице на Грейс, в меките пъстри очи и меката, развята от вятъра коса, и поклати глава заради прекалената мекота на тази жена.

– Какво да те правя, Грейс? Ти си твърде добра. Е, кажи, къде всъщност са отишли?

– С групата.

– Къде с групата?

– На частен концерт, който са изнесли в Кейп Код за приятел на Джо Хорнби, човек от бранша.

Голямата отпи замислено от коктейла си.

– Но са я видели.

– Да, Луси ги видяла как се връщат с яхта тази сутрин и казала на майка си. Сигурно вече целият остров говори за това. Трикси дойде да се преоблече, преди да тръгне за работа. Нали знаеш, че това лято работи в „Капитан Джак“. Както и да е, нямах време да поговоря с нея. Тя може и да е непокорна, но е добро момиче, Голяма. Поне си призна.

– Само защото Луси я е видяла. Сигурна съм, че нямаше да ти каже, ако смяташе, че ще й се размине. Опасявам се, че се е посрамила, скъпа, и трябва да й забраниш да излиза през уикендите. По мое време най-малкото щях да изям пердах.

– Но сега е друго, Голяма, не е и като по мое време. Времената се променят. Младите сега са по-свободни, отколкото ние някога сме били, и вероятно за добро. Може да не одобряваме музиката, която слушат, и дрехите, които носят, но те са млади и изпълнени със страст. Правят демонстрации срещу неравенството и войната – господи, погледни само бедния Фреди с едното око и ужасния белег на лицето, и ще разбереш, че във войната няма победители. Те са смели, откровени и аз им се възхищавам за това. – Тя притисна загрубелите си пръсти към брошката пчеличка на ризата си. – Може да са наивни идеалисти, но осъзнават, че единствено любовта има значение. – Извърна пъстрите си очи към морето и се усмихна замислено. – Иска ми се сега да бях млада и целият живот да е пред мен.

Голямата сръбна от коктейла.

– За бога, Грейс, понякога ме смайваш. Когато всички останали дърпат юздите, ти ги отпускаш. Това да не е някаква британска черта? Или просто обичаш да си на обратно? Я кажи, Фреди знае ли за малкото приключение на Трикси?