Санта Монтефиоре - Дъщерята на пчеларя

Тя се засмя на глупавото име.

– Знаеш къде да ме намериш – отвърна и отвори вратата. Той я изчака да влезе в къщата, преди да се отдалечи по пустата улица.

Джаспър се усмихваше на себе си, докато вървеше по дъсчената пътека през избуялите треви към плажа. Брегът беше озарен от ярка луна. Като че ли звездите се бяха посипали от небето във водата, където блещукаха още по-ярко. При мисълта за Трикси сърцето му преливаше. За първи път беше влюбен така. Да, имаше и други момичета. Много момичета. Но никога не бе изпитвал към тях това, което чувстваше към Трикси. Обичаше кривите й кучешки зъбчета, които й придаваха дяволит и весел вид. Обичаше непокорния й дух и жизнеността й, както и твърдата й вяра в него. Знаеше, че тя ще обиколи Америка с него, ако я помоли. Колкото повече мислеше за това, толкова по-привлекателна му се струваше тази възможност. Едно знаеше със сигурност, през есента нямаше да я остави на този бряг.

Господин Дънклиф. Харесваше му възхитата в гласа й, когато произнасяше това име. Харесваше и себе си, когато беше с нея. Тя го караше да се чувства добре. Нейната преданост беше като слънчеви лъчи, които прогаряха сенките на несигурността. Той започна да си тананика нещо. Докато вървеше, шумът на вълните му осигури усещане за ритъм и малко по малко мелодията преля в думи. Вдъхновен от топлината, събудена от мислите за Трикси, той седна с кръстосани крака на пясъка с китарата и превърна стиховете в акорди, които свиреше отново и отново, докато създаде и запомни песента. Прегръщах те още секунда и после гледах как си отиваш. Внезапно ми се прииска да се затичам след теб, да те прегърна отново и никога да не те пусна.

Трикси беше сигурна, че дочува от прозореца на стаята си далечен звук на китара, но можеше и да е само шепотът на морето. Постоя там за миг, като позволи на хладния вятър да погали лицето й. Взираше се в нощното небе. Вече беше тъмно, ако не се броеше лунната светлина и мистериозното блещукане на звездите. Долу градината бе притихнала. Птиците спяха. Пчелите се бяха върнали в своите лепкави килийки. Зайците се гушеха в дълбоките си дупки. В зловещата сребърна светлина храстите и цветята изглеждаха неземни. Сърцето й преливаше от тази красота и мисълта, че Джаспър е някъде там, само увеличаваше този разкош. Появата му в Теканасет промени начина, по който виждаше всичко. Светът изглеждаше много по-красив, защото той съществуваше.

След миг майка й почука тихо на вратата.

– Трикси, може ли да вляза?

– Здравей, мамо – отвърна Трикси, отстъпи от прозореца и плъзна ръце в ръкавите на дълга плетена жилетка.

– Трябва да поговорим – започна Грейс, като си спомни съвета на Голямата да бъде твърда.

Трикси побърза да се извини.

– Знам, че те разочаровах, и много съжалявам. – Скръсти отбранително ръце.

Грейс забеляза цветето в косата й и сериозното й изражение се разля в усмивка.

– Добре ли си прекара?

– Просто се помотах с групата. Всичко беше съвсем невинно, уверявам те. Със Сузи си имахме наша стая и бяхме гости на приятеля на Джо Хорнби, господин Липман, който е много важен човек в музикалната индустрия. Той твърди, че те имат голямо бъдеще.

Грейс седна на леглото и отпусна ръце в скута си.

– Много харесваш Джаспър, нали?

Трикси се усмихна, когато ентусиазмът й измести враждебността.

– И ти ще го харесаш. Той е истински джентълмен. Изпрати ме до дома. Не е каквото си мислиш.

– И какво си мисля?

– Ами, той ще става рок звезда. – Каза го, сякаш бе престъпление да си рок звезда.

– Няма нищо лошо в това да си музикант, Трикси.

– Дори собствената му майка не одобрява.

– Но не и аз. Ти можеш да обичаш когото решиш, скъпа. Определено не ме интересува какво мислят другите по въпроса.

– Тогава за какво искаш да говорим?

Грейс се поколеба, вече не така убедена.

– Искам да не напускаш острова до края на лятото – каза равно.

Трикси изглеждаше ужасена.

– Не говориш сериозно!

– Напротив, скъпа. Нали не очакваш да опростя постъпката ти.

– Аз съм на деветнайсет. Имам работа, за бога. Сама изкарвам пари. Аз съм възрастна. Би трябвало да мога да правя каквото поискам. Ти си се омъжила на моите години!

– Това няма значение. Ти си ми дъщеря и докато си под моя покрив и не си омъжена, имам право да знам къде си. С баща ти сме отговорни за теб. Постъпката ти е непростима, Трикси. Ами ако ти се беше случило нещо?

– С Джаспър бях в безопасност. Той е на двайсет и четири. Гостувахме на господин Липман, не съм му пристанала.