Санта Монтефиоре - Дъщерята на пчеларя

– Тогава хората ще питат: „Коя е тази Даяна Вриланд?“, защото аз ще съм много по-известна от нея.

– Мисля, че скандално известна ще е по-точният израз – подразни я той.

– Е, ще работя в областта на модата. Обичам дрехите и смятам, че имам вкус. Няма да остана в Теканасет да сервирам по масите до края на живота си. Светът е голям и аз възнамерявам да го видя.

– Сигурен съм, че ще го видиш. Мисля, че можеш да постигнеш каквото решиш, Трикси Валънтайн.

– И аз така мисля. Ще обикалям всички модни ревюта. Ще опозная света. Ще движа с най-големите, като Анди Уорхол и Сесил Бийтън, и ще купонясвам в „Студио 54“ в Ню Йорк с Бианка Джагър и Ози Кларк. – Тя се засмя и огънчето на марихуаната затанцува в очите й. – Ще бъда кариеристка.

– Повечето момичета искат да се омъжат и да родят деца. Моите сестри също.

– Но аз не съм като повечето момичета. Мислех, че вече си го разбрал. Искам да бъда свободна, като теб, и да бъда каквато пожелая.

– Тогава го направи. Нищо не може да те спре.

– Само баща ми. – Тя въздъхна тежко. – Той иска да ида в колеж и да завърша образованието си, но се съмнявам, че може да си го позволи. Все казва, че няма нищо по-непривлекателно от глупава жена. – Засмя се и добави: – Аз съм много по-умна, отколкото предполага, но определено няма да ида в колеж. Искам да се махна оттук и да започна да живея. Това място е задушаващо и преди ти да дойдеш, беше смъртоносно скучно!

– А той ще те подкрепи ли?

– Ами той е дошъл от Англия само с ума си и е постигнал успех в бизнеса. Ако беше останал в Англия, съсипана от войната и без никаква работа, щеше още да е земеделски работник. Мисля, че ми се възхищава, задето искам да постигна нещо в живота си – нали това е Американската мечта, за която всички говорят?

– А майка ти?

– Мама ще ме подкрепи, каквото и да реша. Тя иска само да съм щастлива. Не е получила добро образование, но баща й е бил интелигентен човек и е изчел всичко. Образовал я е добре и, да ти кажа, няма книга, която да не е прочела. Както и да е, тя работи. Занимава се с озеленяване и е много добра. Не е като домакините, които не вършат нищо, освен да готвят и да клюкарстват по цял ден.

– Майка ти ми се струва невероятна.

– Такава е. Тя е нежна и мила, но знам, че ако се скараме с татко, тя ще подкрепи мен. Опре ли до детето й, става яростна. Повечето майки щяха да са съсипани от някои мои постъпки, но аз усещам, че мама тайно ми се възхищава, сякаш й се иска да е живяла като мен. Усещам нещо диво в нея. Не знам... – Гласът й затихна и тя извърна очи към нощта, където ярките звезди разкриха за един омагьосващ миг свят отвъд нашия. – Просто така ми се струва. Може и да бъркам.

Джаспър спря да свири и я притегли в прегръдките си.

– Студено ти е.

– Малко.

Целуна я по главата.

– Нека те изпратя до вас.

– Наистина ли?

– Разбира се. Може и да съм бъдеща рок звезда, но съм и джентълмен, и държа на маниерите.

– Майка ти не би одобрила това – рече тя, докато ставаше.

– Тя и без това нищо не одобрява.

– Мен няма ли да одобри? – Трикси беше изненадана от въпроса, който изскочи изневиделица от устата й. Наистина нямаше никакво значение какво мисли госпожа Дънклиф за нея, а и нямаше голяма вероятност да се запознаят. Но, странно защо, отговорът му й се стори много важен.

– Да – отвърна той, хвана я за ръка и й помогна да слезе от лодката. – Тя няма да те одобри.

– Защо? – Въпреки всичко се почувства засегната.

– Има ли значение?

– Не знам. Сигурно няма. Просто съм любопитна.

– Любопитството убило котката, а ти си много красива котка – каза той, вдигна брадичката й и я целуна.

– Е, тогава да не убиваме котката. – Но тя отчаяно искаше да разбере защо няма да е подходяща. Дали защото беше сервитьорка в крайбрежния ресторант „Капитан Джак“, или защото не беше представителна? Е, ако се налагаше, можеше да се облече подобаващо, с костюм и перли като Грейс Кели, и със сигурност нямаше да е сервитьорка до края на живота си.

Джаспър я изпрати до дома й на Сънсет Слип. Ароматът на розите, които пълзяха по фасадата на къщата, беше опияняващ– и за миг му напомни за градината у дома, в Англия. Той откъсна една роза и я закичи зад ухото на Трикси.

– Не ядосвай майка си – каза й и я целуна нежно.

Трикси се усмихна и се засмя дрезгаво.

– Ти дори не я познаваш.

– Но вече я харесвам.

– Тя би те одобрила – прошепна Трикси. – Мисля, че ще те хареса, въпреки че си рок звезда.

– Ще се видим утре, Деликси Трикси.