Кийра Кас: Изборът

- Америка, разсъждавай трезво - настоя мама. - Сигурно сме единствените родители в страната, които увещават дъщеря си да се яви на конкурса. Помисли само какви врати ти отваря това! Нищо чудно един ден да си кралица!

- Мамо. Дори да имах амбиции да стана кралица, каквито въобще нямам, ще се съревновавам с още хиляди други момичета от нашия окръг. Хиляди. И дори по някаква безумна случайност да ме изтеглят, ще съм рамо до рамо с още трийсет и четири момичета, несъмнено далеч по-завършени съблазнителки от моя милост.

Джерад наостри уши.

- Какви са тези съблазнителки ?

- Не е твоя работа - крякнахме всички в един глас.

- Нелепо е да си въобразяваме, че при такова неравностойно положение имам шанс да спечеля - довърших мисълта си аз.

Майка ми скочи от стола си, избутвайки го назад, и се приведе над масата към мен.

- Все някой ще грабне короната, Америка. Имаш не по-малки шансове от останалите момичета. - Хвърли салфетката си и закрачи към вратата, същевременно нареждайки: -Джерад, като приключиш с вечерята, идваш да те изкъпя.

Брат ми простена.

Мей продължи да се храни мълчаливо. Джерад си поиска допълнително, но нямаше. Когато малките се нахраниха, станах да раздигам по масата, докато татко седеше на стола си и сърбаше чай. В косата му отново имаше боя - две-три пръски жълто, които му придаваха доста комичен вид. Той се изправи и поизтупа няколко трохи от ризата си.

- Извинявай, тате - рекох под носа си, докато събирах чиниите.

- Не ставай глупава, котенце. Не ти се сърдя - усмихна се той искрено и преметна ръка през раменете ми.

- Просто...

- Не е нужно да ми обясняваш, миличка. Знам. - Той ме целуна по челото и добави: -Отивам да поработя.

Отидох в кухнята и се заех да разчиствам. Моята почти недокосната порция покрих със салфетка и пъхнах в хладилника. Всички останали бяха облизали чиниите си.

Въздъхнах тежко и тръгнах към стаята си, за да се приготвя за лягане. Сцената от тази вечер ми действаше на нервите.

Защо майка ми ме изнудваше така? Не водеше ли щастлив живот? Не обичаше ли татко? Защо все нещо не й достигаше?

Изпружих се върху бабунестия дюшек и се впуснах в размисли около Избора. Да си призная, имаше си своите хубави страни. Изтънченото меню например нямаше да ми се отрази зле. Но защо изобщо да си правя труда? Изключено беше да се влюбя в принц Максън. А от видяното по Илейски осведомителен бюлетин - той вероятно нямаше дори да ми е симпатичен.

Имах чувството, че мина цяла вечност, докато удари полунощ. До вратата на стаята ми имаше огледало и поспрях пред него, за да се уверя, че косата ми е в прилично състояние. Сложих си и малко гланц за устни. Мама държеше да пестим грима за представленията ни и други публични появи, но в нощи като тази си открадвах по мъничко.

С тихи стъпки се промъкнах в кухнята. Събрах остатъците от вечерята, къшей стар хляб и една ябълка, сложих ги в голяма кърпа и я стегнах на вързоп. Мъка ми беше да се прокрадвам сантиметър по сантиметър до стаята си, но късният час го изискваше. Ако пък бях тръгнала по-рано, щях да съм кълбо от нерви.

Отворих прозореца и надникнах към скромния ни заден двор. Нощта беше безлунна и позволих на очите си да се адаптират към тъмнината, преди да тръгна. Детската къщичка на дървото отвъд ливадата се очертаваше като черен силует на фона на нощното небе. В детството ни Кота връзваше чаршафи по клоните, уж корабни платна. Той се вживяваше в ролята на капитан, а аз винаги бях помощник-капитанът. В задълженията ми влизаха метенето на пода и приготвянето на блюда от кал и клечки в някоя от тавите на мама. Брат ми загребваше от специалитета с лъжица и „ядеше“, хвърляйки калта през рамо. Което, естествено, ми създаваше допълнително работа с метлата, но аз не възразявах. Просто се радвах, че споделям палубата с Кота.

Поогледах се наоколо. Съседските къщи бяха притъмнели. Не се виждаха натрапници. Изнизах се внимателно през отворения прозорец. В началото все си одирах корема от невежество, но с годините бях овладяла техниката. А и се стараех да не съсипя храната.

Заситних през ливадата, пременена с най-сладката си пижама. Нищо не ми пречеше да си остана с дрехите, но така се чувствах по-добре. Тоалетът ми едва ли имаше някакво значение, но се харесвах в късите си бежови шорти и удобна бяла тениска.

Вече с лекота се катерех по дъсчените стъпала с една ръка. И този талант бях усвоила с годините. Колкото по-нависоко се изкачвах, толкова по-голямо облекчение ме обливаше. Отдалечила се бях едва на няколко метра от вкъщи, но от това място цялата семейна суматоха изглеждаше като на километри разстояние. Тук никой не ме пришпорваше да ставам принцеса.