Даринда Джоунс - Вторият гроб отляво

Разказа ми как се е променило поведението на Мими напоследък.

— Кога забелязахте тази рязка промяна? — попитах, като това беше приблизително сто и дванайсетият ми въпрос. Горе-долу де.

— Не знам. Толкова съм погълнат от работата си. Понякога се чудя дали ще забележа, ако собствените ми деца пламнат. Мисля, че преди три седмици.

— Като стана дума — казах аз и вдигнах поглед към него, — къде са децата?

— Какво? — попита той и срещна погледа ми. — О, при сестра ми са.

Това определено беше плюс. Човекът беше развалина. Благодарение на Норма се издигнах с едно стъпало нагоре от водене на записки върху салфетки към водене на записки върху кочан за сметки.

— И жена ви не е споделила нищо? Не е задавала необичайни въпроси? Не ви ли е казвала, че се притеснява, защото се чувства, сякаш я следят?

— Прегори един печен бут — съобщи той, пооживен, че може да отговори на някой от въпросите ми. — След това всичко отиде по дяволите.

— Значи взема готвенето много присърце.

Той кимна, после поклати глава.

— Не, нямах предвид това. Тя никога не прегаря печеното. Особено бутовете.

Куки ме ощипа под масата, като видя, че се двоумя да се изкискам или не. Стрелнах я кръвнишки, след което възвърнах загриженото си и разбиращо изражение.

— Вие сте професионален детектив, нали? — попита Уорън.

Примигнах бързо.

— Дайте определение на „професионален“. — Той продължаваше да гледа втренчено, потънал в мислите си и аз добавих: — Наистина, не съм като другите частни детективи. Нямам етичен кодекс, нито правила за поведение и не си падам по почистването на оръжията.

— Искам да ви наема — заяви той, без да се притесни от признанието ми за почистването на пистолета.

Канех се да му разиграя сценката как заради Куки ще работя безплатно — особено при положение, че й плащах само колкото да може да се храни човешки — но парите щяха да са от полза, когато започнеха да пристигат сметките.

— Хонорарът ми е много висок — казах, стараейки се да звуча като кръчмарска проститутка.

Той се наведе напред.

— Аз пък съм много богат.

Погледнах към Куки за потвърждение. Тя повдигна вежди и кимна.

— Е, добре тогава, изглежда, ще работим заедно. Един момент — вметнах, като мислите ми препускаха една през друга, — колко богат?

— Мисля, че достатъчно.

Ако отговорът му беше още малко по-смътен, щеше да напомня консистенцията на храна в ученически стол.

— Имах предвид дали някой е искал пари от вас напоследък?

— Само братовчед ми Хари, но той винаги ми иска пари.

Може братовчедът Хари да се бе отчаял повече. Или да бе станал по-нагъл. Обмислих информацията за Хари и попитах:

— Сещате ли се за още нещо? Нещо, което да обяснява поведението й?

— Не, няма друго — отвърна той и подаде кредитната си карта на Норма. И двете с Куки нямахме с какво да платим допълнителните кафета, още по-малко порциите мучо гранде , и вече кроях план да предложа пантофите зайци в замяна…

— Господин Джейкъбс — казах, придавайки си вид на сериозен човек, — трябва да ви призная нещо. Много съм добра в преценяването на хората и, без да се обиждате, вие премълчавате нещо.

Той започна да хапе долната си устна, вина и разкаяние се излъчваха от порите му. Не чак като „убих жена си и зарових тялото й в задния двор“, а от сорта „знам нещо, ама не ща да го кажа“.

С шумна въздишка наведе глава и я обхвана с ръце.

— Мислех, че тя има връзка.

Бинго.

— Е, това е нещо. Може ли да ми обясните кое ви накара да мислите така?

Твърде изтощен за големи усилия той едва-едва повдигна рамене.

— Просто държанието й. Беше станала толкова отчуждена. Попитах я, а тя се изсмя и каза, че съм единственият мъж в живота й, защото нямала намерение да търпи и друг.

При това положение беше нормално да подозира изневяра, предвид голямата промяна у Мими напоследък.

— О, и една нейна приятелка умря наскоро — добави той след кратък размисъл. Сбърчи вежди, като че се опитваше да си припомни подробности. — Съвсем бях забравил. Мими каза, че е била убита.

— Убита? Как? — попитах аз.

— Съжалявам, не си спомням. — От него се понесе нова вълна на вина.

— Близки ли бяха?

— Тъкмо там е работата. Били са съученички в гимназията, но не са поддържали връзка. Мими не беше споменавала за нея, докато не умря, затова се изненадах, че толкова се разстрои. Беше съкрушена, въпреки че…

— Въпреки че? — подканих го, когато отново се замисли. Тъкмо започваше да става интересно. Не можеше да млъкне точно сега.