Даринда Джоунс - Третият гроб отсреща

Както винаги, дълбоки и искрени благодарности към Джен и Александра, задето накараха слънцето да сияе и луната да свети. Сърцето ми е ваше завинаги. Към всички в „Макмилън, Джанклоу и Несбит“. Бих ви назовала поименно, но се боя да не изпусна някой заслужил и невъзпят герой. До един сте върховни.

Към семейството ми (включително, но не само) — съпруг, родители, баби и дядовци, сестри, братя, синове, дъщери, първи братовчеди, втори братовчеди, племеннички, племенници, и моето прекрасно семейство от приятели. Трябва да отправя специални благодарности към сестра си Анет, която настоява за хонорар, тъй като продължавам да публикувам откъси от нейния живот, към брат ми Лутър, задето ми позволи да използвам името му, макар и да не го бях питала предварително и към брат ми Куентин, задето бе най-добрият, най-сводничестият сводник на света!

Дължа благодарности и на моята богиня на критиците Тами, на несравнимата Селест Брадли, на красивата Дан Дан и на невероятния Кит, които прочетоха тази книга със скоростта на светлината, за да ми предоставят така нужните отзиви. Естествено, благодаря и на богините от ЛЕРА и на всичките Дороти от сестринската общност „Рубинени чехли“. Къде щях да съм без вас? Особено без Лиз. Благодаря ти, че кръсти книгата ми!

Благодаря много на читателите и критиците, които харесаха историята на Чарли и Рейес колкото мен. Дано приключенията им бъдат многобройни, а любовта — вечна. То се знае, след като ги пусна през месомелачката.

Специални благодарности към Майк Дейвидсън за списъка на Гарет и задето направи всичко възможно, за да ми уреди гостуване при Опра. Сигурна съм, че отсъствието ми там се дължи на недоглеждане. Благодаря, че даде всичко от себе си.

В дневната ми седеше мъртъв клоун. Тъй като не си падах много по клоуни, а беше и твърде рано, за да съумея да кажа нещо смислено, се престорих, че не съм го забелязала. Прозявайки се шумно, се отправих към кухнята и в този момент ме обзе пристъп на паника. Би било доста неловко да се появя пред мъртвия както майка ме е родила, така че хвърлих поглед надолу, за да се уверя, че женствеността ми не е на показ и си отдъхнах с облекчение. За късмет бях облечена с бял потник и карирано долнище. Момичетата ми, известни още като Опасност и Уил Робинсън, бяха в безопасност.

Мислено се прекръстих и поех през скромната си обител, стараейки се да не привличам внимание. С втренчен поглед клоунът следеше всяко мое движение. Апартаментът ми беше уютна смесица между склад, пълен с възглавници, и кухненски килер, така че пътуването не продължи дълго. Нито пък бе кой знае колко просветляващо. Въпреки това, за тези няколко секунди успях да стигна до следното заключение: по-добре мъртъв клоун в апартамента ми, отколкото жив.

Казвам се Шарлот Дейвидсън. За някои съм Чарли, за други — Шарлот Шантонерката, но това беше най-вече в гимназията. Имам фигура с прилични извивки, здравословен интерес към мъжката анатомия и леко притеснителна пристрастеност към храни и напитки с кафяв цвят. С изключение на това — и на факта, че съм също и жътвар на души по рождение — съм съвсем обикновена, доколкото момиче с разрешително за частен детектив може да се нарече обикновено.

Отправих се към Господин Кофеин с похотлив поглед. Имахме си закачка с него от известно време, а той държеше достатъчно кафе за една чаша. Не беше нужно да правя ново и да го карам да се горещи. Сложих чашата в микровълновата, нагласих я на трийсет секунди, колкото да бомбардира с лъчение всичко, имало нещастието да попадне в нея, и нападнах хладилника, за да се подкрепя. Яденето щеше да ме задържи будна поне още пет минути, а единствената ми цел през последните две седмици беше да не заспивам при никакви обстоятелства. Алтернативата беше съсипваща.

След голямо тършуване най-сетне открих нещо, което да не е зелено или покрито с мухъл. Беше лют дебарцин. Нарекох го Питър, най-вече защото обичах да кръщавам нещата, а и ми се стори подходящо. След като кафето ми се стопли, мушнах дебарцина в микровълновата. Надявах се от радиацията Питър да стане стерилен. Не ми трябваха малки Питърчета да щъкат наоколо и да създават безпорядък.

Докато размишлявах за световния мир, за безбожно високите цени на дизайнерското бельо и какъв би бил животът без гуакамоле, Питър беше готов. Увих го в изсъхнал хляб и започнах да ям, докато доливах в кафето си достатъчно количество соево мляко, че да го направя опасно за здравето. След продължителна глътка се довлякох до издутото си канапе, потънах в него и погледнах към мъртвия клоун. Той седеше в креслото, което беше под ъгъл с канапето, и чакаше търпеливо да покажа, че съм наясно с присъствието му.