Даринда Джоунс - Вторият гроб отляво

Притъмня ми. Не можех да си поема въздух и трябваше да се махна оттук.

— Ами, аз ще си тръгвам тогава. — Изправих се и поех към вратата.

Нийл заобиколи бюрото си и ме хвана за ръката.

— Чарли, той ще размисли. Просто е ядосан.

Усмихнах се.

— Нийл, всичко е наред. Просто… ще се грижиш ли за него?

— Знаеш, че ще се грижа.

Излязох от затвора с усмивка на лице и карах към къщи, като се борех със задушаващото чувство на тъга със зъби и нокти. Въпреки всичко очите ми се насълзиха. Направо жалка картинка. По пътя размишлявах за бъдещето си. Какъв щеше да бъде животът без Рейес Фароу? Вече не можеше да напуска тялото си. Вече не можеше да идва при мен, да говори с мен, да ме докосва, да ме спасява през ден. След като го бях имала цял живот, готов да откликне на всеки мой жест или зов, сега бях сама.

В момента, в който стигнах до дома си, осъзнах с униние и смирение, че сега бях една от онези жени, една от стотиците жени, които се опитваха да се срещнат с него, които напразно се опитваха да го доближат. Аз бях една Илейн Оук.

Аз бях никоя.

След като се дотътрих до апартамента си, пуснах компютъра и прескочих няколко имейла, отбелязани като спешни, два от които от чичо Боб. Реших, че могат да почакат и влязох във фалшивата поща, като си търсех извинение да си легна да спя в единайсет сутринта. Исках да съм активна, но апатията се засилваше, а се появяваха и признаци на депресия. На екрана се показа съобщение от Мадам Невен. Вероятно беше същото съобщение, което беше изпратила на Куки и на Гарет. Почти без никакъв интерес — докато се чудех дали си струва някога отново да поема въздух — щракнах върху него и го прочетох:

„ОТДАВНА ЧАКАМ ДА МИ СЕ ОБАДИШ.“

Култова реплика от „Ловци на духове“. — Бел.прев.

Blue (англ.) — синьо. — Бел.ред.

Прозвище на Лорънс Питър Бера (р. 1925 г.), известен бивш състезател и треньор по бейзбол на „НЮ Йорк Янкис“. — Бел.прев.

Алюзия към поговорката „Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. — Бел.прев.

Главните герои от поредицата „Смъртоносно оръжие“, изпълнявани от Мел Гибсън и Дани Глоувър. — Бел.прев.