Даринда Джоунс - Вторият гроб отляво

След малко тя сама млъкна и погледна към стената.

— О — промълви смутено, — говорела си в буквален смисъл.

— Знаеш ли коя е Джанел Йорк? — попитах я.

Името беше изписано твърде старателно, за да е дело на тийнейджър, вандалстващ на обществено място. Отдолу имаше надпис ХАНА Л2-СЗ-Р27 със същия отчетлив почерк. Това не бяха графити. Беше съобщение. Откъснах едно парче тоалетна хартия и взех химикалка от Куки, за да запиша информацията.

— Не, не познавам Джанел — отвърна тя. — Мислиш ли, че Мими е писала това?

Погледнах в кошчето и извадих оттам наскоро отворена опаковка от перманентни маркери.

— Бих казала, че е твърде вероятно.

— Но защо ще иска да се срещнем тук, а после ще оставя съобщение на стената? Защо да не ми го прати на телефона?

— Не знам, скъпа. — Взех друго парче хартия, за да разровя боклука, но не открих нищо интересно. — Мисля, че наистина е имала намерение да те изчака тук, но нещо или някой я е накарал да размисли.

— О, боже. И какво ще правим сега? — попита Куки с отново нарастваща паника. — Какво ще правим сега?

— Първо — отбелязах аз, докато миех ръцете си, — ще спрем да се повтаряме. Започваме да звучим нелепо.

— Добре — кимна тя със съгласие. — Извинявай.

— След това ще узнаеш колкото може повече за фирмата, в която работи Мими. Собственици. Членове на борда. Директори. Планове на сградата… за всеки случай. И провери това име — подхвърлих, като посочих през рамо към стената.

Тя стрелна замислен поглед към пода, и почти можех да видя как в главата й се завъртяха колелцата, умът й се движеше в хиляди посоки, когато преметна чантата през рамото си.

— Аз ще се обадя на чичо Боб, когато отиде в службата и ще разбера на кого е поверен случаят на Мими. — Чичо Боб е брат на баща ми и детектив в полицейското управление на Албукърки, какъвто беше и баща ми преди. Работата ми с него като консултант на полицията носеше голяма част от приходите ми. Бях решила много от случаите му, както правех и за баща ми. Престъпления се разкриват много по-лесно, когато можеш да попиташ мъртвите кой ги е очистил. — Не съм сигурна кой отговаря за случаите на изчезнали хора в участъка. Ще трябва да говорим и със съпруга. Как се казва?

— Уорън — отвърна Куки, следвайки ме навън.

Направих списък наум, докато излизахме от тоалетната.

След като платихме кафето си, се усмихнах на Брад и тръгнах към вратата. За беда разгневен въоръжен мъж ни блъсна обратно вътре. Вероятно би било прекалено смело да се надявам, че е дошъл просто да обере заведението.

Куки се закова на място зад мен и ахна.

— Уорън — промълви тя изумена.

— Тя тук ли е? — попита той. Ярост и страх разкривяваха приятните му черти.

Дори на най-печеното ченге на света му омекват коленете, когато се озове откъм дулото на револвер 38-ми калибър. Но Куки очевидно не бе надарена с мозък колкото и на пиле.

— Уорън Джейкъбс! — възкликна тя и го шляпна по главата.

— Ох. — Той разтри мястото, където Куки го удари, а тя му взе пистолета и го натъпка в чантичката си.

— Да не искаш някой да умре?

Той повдигна рамене като дете, смъмрено от любимата си леля.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— След като се обади, отидох до сградата, в която живееш, после те проследих дотук и чаках да видя дали Мими ще се появи. Когато това не се случи, реших да вляза.

Изглеждаше малко раздърпан и измършавял след дни притеснение. И беше толкова виновен за изчезването на жена си, колкото бях и аз. Можех да отгатвам човешките емоции като никой друг, а той излъчваше невинност. Имаше угризения за нещо, но не беше свързано с незаконни действия. Вероятно се чувстваше виновен за въображаемо прегрешение, поради което според него жена му си бе тръгнала. Каквото и да ставаше, сериозно се съмнявах, че имаше нещо общо с него.

— Хайде — обадих се аз и поведох двамата обратно навътре. — Брад — извиках.

Главата му се показа от отвора, на лицето му играеше дяволита усмивка.

— Липсвам ли ти вече?

— Ще проверим колко те бива, красавецо.

Той повдигна вежди, готов за предизвикателството и завъртя шпатулата както барабанист от рок-група върти палка.

— Само седнете и гледайте — каза, преди да се завърти и да запретне ръкавите си.

Този хлапак щеше да разбие сума ти сърца. Потреперих, като си представих купищата жертви, които свалячът щеше да натръшка подире си.

Три порции мучо гранде бурито за закуска и седем чаши кафе по-късно — само четири от тях мои — седях с човек, дотолкова поболял се от тревога и съмнения, че правех залози колко дълго ще задържи закуската си. По-голяма бе вероятността да не успее.