Кийра Кас - Наследницата

– Полагам големи усилия, татко, но като че ли не се получава. Което ме накара да се замисля дали не е време да опитаме различен подход.

Той сви рамене.

– В момента съм отворен за всякакви предложения.

– Да насочим вниманието на хората другаде. Точно сега никой ми няма вяра. Да поканим Камил и да им покажем колко влюбени са двамата с Арън. Той винаги се е представял по-успешно пред прожекторите. Може и аз да кажа няколко думи за влиянието им върху мен, а после да продължим с Избора, да преминем от една любовна история към друга.

Той прикова умислен поглед в бюрото си.

– Не знам откъде ти хрумват такива идеи, но това е хитро, Идлин. И мисля, че Арън ще е на седмото небе от щастие. Но нека първо ѝ се обадя, за да проверя дали изобщо ще успее да дойде, става ли?

– Разбира се.

– Искам да организираш прием в нейна чест. Двете трябва да се опознаете по-добре.

Сякаш си нямах други грижи.

– Ще се заема веднага.

Той вдигна телефонната слушалка, а аз тръгнах към стаята си, молейки се тази тактика да върне нещата в релси.

Два дни по-късно стоях на летищната площадка до развълнувания ми брат, който държеше отблъскващо голям букет в ръце.

– Защо на мен никога не ми подаряваш цветя?

– Защото не се старая да те впечатля.

– По-зле си и от момчетата в двореца – казах аз, клатейки глава. – Тя ще е кралицата на Франция. Момичета като нас не се впечатляват лесно.

– Знам – ухили се идиотски той. – Май просто съм извадил късмет.

Стълбите на самолета се спуснаха и двама стражи слязоха по тях преди Камил. Тя беше стройна като фиданка, руса и дребничка, с лице, което неизменно изглеждаше отпочинало и въодушевено. Нито на живо, нито из пресата я бях виждала с недоволно изражение.

При подобни срещи имаше етикет на поведение, но Арън и Камил го прескочиха, спускайки се в обятията си. Той я притисна плътно към себе си и обсипа с целувки всяко кътче на лицето ѝ, съсипвайки половината цветя от букета. Камил се смееше, докато той я заливаше с обожанието си, и на мен ми стана малко неловко да чакам края на цялата сценка, за да я поздравя.

– Толкова ми липсваше! – извика тя, а акцентът ѝ придаде изненадано звучене на всяка от думите ѝ.

– Ако знаеш колко много имам да ти показвам. Помолих мама и татко да ти приготвят постоянен апартамент, за да си имаш свое местенце винаги когато ни гостуваш.

– О, Арън! Какъв мил жест!

Той се обърна към мен ухилен до уши, внезапно припомнил си, че съществувам.

– Предполагам не си забравила сестра ми.

Двете се поздравихме с реверанс и тя се изправи грациозно.

– Ваше Височество, много ми е приятно да се видим отново. Нося ви подаръци.

– За мен?

– Да. Ще ви издам една малка тайна – каза тя, привеждайки се към мен. – Всичките са за обличане.

Веднага се оживих.

– Колко хубаво! Може би ще ми се наложи да използвам някои от тях още тази вечер на приема, който организирам във ваша чест.

Тя ахна и долепи длани до гърдите си.

– В моя чест? – После обърна сините си очи към Арън. – Наистина?

– Наистина.

Беше ми странно да го гледам с такова сияние в очите, сякаш изпълняваше ритуал на преклонение, готов да принесе в жертва всичко, само и само да ощастливи Камил.

– Семейството ви е толкова великодушно към мен. Да вървим. Нямам търпение да видя майка ви.

Опитах да участвам в разговора им по пътя към двореца, но Арън говореше главно на френски за нейно улеснение, а тъй като аз бях избрала да уча испански, не разбирах абсолютно нищо. Като пристигнахме, мама, татко, Кадън и Остън ни чакаха на централното стълбище. По краищата на стълбите – уж за да не се набиват на око, – бяха накацали и неколцина фотографи.

Арън излезе от колата пръв и подаде ръка на Камил. Когато се прехвърлих на другата седалка и се пресегнах към него, установих, че вече е изтърчал след Камил, която прегръщаше майка ми.

Мама, татко и Кадън знаеха френски и я поздравяваха сърдечно. Отидох при Остън, който изглеждаше така, сякаш го сърбяха ръцете да се покатери върху нещо.

– Какво ще правиш днес? – поинтересувах се аз.

– Не знам.

– Намери момчетата и им задавай неудобни въпроси. После ела да докладваш.

Той се засмя и хукна.

– Накъде се е забързал? – попита дискретно татко.

– Наникъде.

– Да влезем вътре – предложи мама. – Хубаво е да подремнеш преди партито. Идлин вложи много усилия в подготовката и съм сигурна, че ще е ненадминато.

Бях помислила за всичко. Музиката беше на живо – подходяща за бавни танци, а храната беше комбинация от илейската и френската кухня, плюс разкошните ябълкови понички на Хенри. Нямах търпение да види угощението, което бях приготвила.