Кийра Кас - Наследницата

– Очевидно.

Нямаше значение, че обсипах Апсъл с похвали заради невероятните му умения. Нямаше значение, че снимките ми с Тавиш в градината бяха разкошни. Колкото и старание да вложих, вестниците от понеделник не гръмнаха с нито едно от двете събития.

Над снимките ми с момчетата фигурираше съвсем друга статия.

ПРОСТО РАБОТА!, крещеше заглавието над незнайно кога направена снимка, на която се прозявах. „Ексклузивен източник“ споделил, че по мои думи Изборът бил „по-скоро работа“ и „просто му придаваме развлекателен вид“. В момента ми се искаше единствено да хвана Мила Уорън за гушата.

И все пак не можех да обвинявам само нея. Експозето на Бадън за това колко инсцениран бил Изборът далеч не помагаше. Освен това беше описал мен самата като студена, двулична и необщителна. Разказал беше пред репортерите за единствения ни приятен момент заедно, последван от умишленото ми отчуждаване от него, и беше заявил, че нищо не можело да го задържи в двореца след такава проява на лицемерие. Знаех, че вероятно беше получил солидна сума пари за това признание, а все някак трябваше да погаси многото дългове, в които беше затънал заради образованието си. Но нещо ме караше да си мисля, че би пропял пред вестниците и напълно безвъзмездно.

Появата на тези истории придаваше на снимките от срещите безумно евтин вид. Усилията ми бяха отишли на вятъра, но по-лошото беше, че всичко това се отразяваше видимо зле на татко. Вече бяха минали седмици, а още нямаше представа как да реши проблема с кастите и отгоре на всичко се надигаха бунтовнически групи, скандиращи за сваляне на монархията.

Провалях се жестоко.

След закуска отидох в стаята си, за да прегледам плановете си за деня. Безсмислени ли бяха вече? Имаше ли начин да организирам по-добри срещи?

На вратата ми се почука, а когато се обърнах, видях Кайл на прага. Хвърлих се в прегръдката му, без да се замисля дори.

– Здравей – каза той, стискайки ме силно.

– Не знам какво да правя. Всичко отива от зле на по-зле.

Той се отдръпна от мен и ме погледна в очите.

– Някои от момчетата са объркани. Питат се дали не ги използваш. Идлин – продължи той с шепот, навярно за да не го чуе Нийна, – знам, че първата ни целувка беше за пред камерите. Но с всичко ли е така? Ако да, трябва да ми признаеш.

Вперих поглед в очите му. Нима бе възможно толкова време да не бях осъзнавала колко умен и забавен, и чаровен, и мил мъж съм имала пред себе си? Не исках да му отговарям шепнешком, затова дадох знак на Нийна да ни остави, а след като тя затвори вратата след себе си, отново се обърнах към него.

– Сложно е, Кайл.

– Аз съм доста интелигентен човек. Обясни ми.

Думите му бяха спокойни – поощрителни, не настоятелни.

– Ако ме беше попитал в нощта, преди всички останали да дойдат, щях да кажа, че всичко е просто шега. Но вече не е така, не и за мен. – Изумих се от собствените си думи. Още от самото начало се стараех да не развия чувства към момчетата и все още се боях да не се сближа с тях. Дори сега Кайл беше на границата и не знаех как ще реагирам, ако решеше да я прехвърли. – Държа на теб – Признах си. – Както и на много от другите момчета. Но дали смятам, че ще се омъжа за някого от вас? – Свих рамене. – Не мога да кажа.

– В това няма логика. Или искаш нещо, или не го искаш.

– Не е честно. Когато прочетох името ти, имаше ли желание да участваш? А на същото мнение ли си и сега?

Не бях осъзнала колко е напрегнат, докато не въздъхна, затваряйки очи.

– Добре. Разбирам какво имаш предвид.

– Оказа се по-трудно, отколкото бях предполагала, толкова катастрофи се случиха. А не съм емоционална като повечето момичета, затова околните остават с грешното впечатление, че не ме е грижа. Потайна съм. Знам, че това ми създава лош имидж, но не е поза.

Познаваше ме от достатъчно време, за да усети, че казвам истината.

– Трябва да направиш нещо по въпроса. Трябва да дадеш публично изявление относно онази статия – настоя той, вперил очи в моите.

Разтрих слепоочието си.

– Не знам дали е добра идея. Ами ако успея да влоша нещата?

Той ме боцна с пръст в корема – закачка, която не бяхме правили от деца.

– Как е възможно истината да влоши каквото и да било?

Е, това потвърди всичките ми тревоги. Ако признаех колко важна беше станала играта за мен, навярно трябваше да разкрия и истинското основание зад нея. А като гледах как се развиват нещата, това едва ли щеше да ми спечели симпатиите на народа.

Той ме завъртя и ме побутна към масата и столовете.