Е. Джеймс - Петдесет нюанса сиво

Мамицата му! Усетих, че съм на път да се изчервя пак, така че реших да погъделичкам малко самочувствието й.

- Сигурна съм, че ти щеше да изкопчиш от него много повече.

- Силно се съмнявам, Ана. Та той на практика ти предлага работа. И като се има предвид, че ти хвърлих тая задачка в последната секунда, си се справила страхотно. Изгледа ме многозначително, а аз бързо организирах отстъплението си към кухнята.

- Ще ми кажеш ли какво наистина мислиш за него?

„Отвратително любопитно момиче! Измисли нещо! Бързо!"

- Той е яко надъхан, мотивиран, контролира всичко, арогантен е, чак плаши, но е дяволски чаровен. Пленява те някак и това е напълно разбираемо изстрелях откровено с надеждата това да й затвори устата.

- Ти? Пленена? От мъж? Това вече е нещо ново засмя се тя.

Реших да си направя сандвич. Така нямаше да вижда лицето ми.

- Защо ти трябваше да питаш дали е гей? Ако искаш да знаеш, това беше най-конфузният въпрос. Щях да умра от срам там, на стола, а той определено се ядоса! Стана ми гадно, като се сетих.

- Никога не е с жена по разните там социални събития.

- Беше неловко, казвам ти. Адски неловко. Радвам се, че никога повече няма да го видя.

- Не можеш да ме убедиш, че е било чак толкова зле, Ана. От това, което чувам, мисля, че си му направила доста силно впечатление.

„Направила впечатление? Нелепо. Понякога Кейт е направо смешна".

- Искаш ли сандвич?

-Да.

За голямо мое облекчение не говорихме повече за Крисчън Грей. Не и тази вечер. След като се нахранихме, успях най-после да седна и докато Кейт работеше по статията, се захванах с есето си върху „Тес от рода Д'Ърбървил". Тази жена е била на неправилното място в грешното време и век. Кейт отдавна си беше легнала. Тръгнах към стаята си крайно изтощена, но доволна, че за един понеделник съм свършила толкова много.

Свих се в белите си изгладени чаршафи, завих се с одеялото на мама, затворих очи и заспах на секундата. Тази нощ в съня си бях на някакво мрачно голо неприветливо място със студен под и две сиви очи ме гледаха.

През седмицата учих и работих в „Клейтьн". Кейт беше също доста заета с последния брой на вестника. След това трябваше да предаде длъжността на новия главен редактор, а и отделно си беше налегнала яко парцалите за изпитите. В сряда беше вече здрава и слава богу не ми се налагаше да търпя гледката на розовата й пижама с повече зайчета, отколкото можех да понеса. Обадих се на мама в Джорджия да я видя как е и да ми пожелае успех с изпитите. Почна да ми разправя за новото си бизнес начинание да прави свещи. Майка ми винаги има някакви нови бизнес идеи. Като цяло тя е една отегчена до смърт жена, която вечно търси с какво да си запълни времето, но за жалост вниманието й може да бъде задържано точно толкова дълго, колкото това на някоя декоративна рибка. Следващата седмица щеше да е нещо ново. Надявах се да не ипотекира къщата, за да финансира свещите. И Боб нейният сравнително нов, но много по-стар от нея съпруг, я държеше под око, откакто аз напуснах дома. Изглеждаше доста по-разумен от Съпруг номер три.

- Как са нещата при теб? Наред ли е всичко? попита тя.

Поколебах се за миг, с което, разбира се, веднага заковах вниманието й.

- Добре съм.

- Срещнала си някого Как ме надуши само! Личеше й, че е дяволски развълнувана.

- Не, мамо, нищо няма. Ако има нещо такова, ще кажа първо на теб.

- Ана, трябва да излизаш повече. Тревожа се за теб.

- Добре съм, всичко е наред, мамо. Как е Боб? Както винаги смяната на темата се оказа най добрата тактика.

По-късно се обадих на Рей, доведения ми баща, Съпруг номер две, мъжа, когото смятам за свой истински баща и чието име нося. Разговорът беше кратък. Даже не беше и разговор. Беше като някакво монотонно мрънкане от негова страна в отговор на моето бърборене. Рей не обича да говори, но все още е доста активен. Обича да гледа футбол по телевизията (и да ходи на боулинг или риболов или да прави разни неща от дърво, когато не е зает с някое от другите си хобита). Много добър дърводелец е и благодарение на него знам каква е разликата между мастар и трион. При него очевидно всичко беше наред.

Петък вечерта с Кейт се чудехме какво да правим, все пак беше петък и и двете имахме нужда да разпуснем малко от учене, работа и вестници. На вратата се позвъни. На входа с бутилка шампанско стоеше моят добър приятел Хосе.

- Ей, Хосе, здрасти! Влизай казах зарадвано.

Хосе бе първият човек, с когото се запознах, когато пристигнах в университета. Сигурно съм изглеждала точно така, както се чувствах: самотна и изгубена. Бяхме сродни души. И двамата имахме чувство за хумор, а освен това бащата на Хосе бе служил в един взвод с баща ми. Двамата също бяха добри приятели.