Е Джеймс - 50 нюанса по тъмно

Безкрайно съм благодарна на Сара, Кей и Джейда. Благодаря ви за всичко, което направихте за мен.

Искам да изкажа огромна благодарност на Кейтлин и Кристи, които се намесиха и изгладиха на пръв поглед непоправимото.

Благодаря и на Нийл, мой съпруг, любим и най-добър приятел (през повечето време).

Едно голямо браво за всички от прекрасни по-прекрасни жени по цял свят, с които имах удоволствието да се запозная, откакто се заех с тази задача, и които вече наричам приятелки. Сред тях са Ейл, Алекс, Ейми, Андиа, Анджела, Азусайна, Бабс, Бий, Белинда, Бетси, Бранди, Брит, Карълайн, Дон, Гуен, Хана, Джанет, Джен, Кати, Кейти, Кели и другата Кели, Лиз, Манди, Маргарет, Наталия, Никол, Нора, Олга, Пам, Полин, Райна, Райци, Райка, Риан, Рут, Стеф, Сузи, Таша, Тейлър и Уна. Благодаря и на всички онези талантливи, забавни и всеотдайни (жени и мъже), с които се запознах онлайн. Вие знаете кои сте.

Благодаря и на Морган и Джен за всичко свързано с «Хийтман».

И накрая благодаря на редакторката си Джанин. Върхът си. Това е.

Той се върна. Мама или спи, или отново й е лошо.

Скривам се и се свивам на топка под масата в кухнята. Между пръстите си виждам мама. Заспала е на канапето. Отпуснала е ръка върху отровнозеления губер, а той е с високите си ботуши с лъскави катарами, надвесил се е над мама и крещи.

Удря мама с колан. «Ставай! Ставай! Откачена мръсница си ти. Просто една откачена мръсница. Най-обикновена откачена мръсница. Обикновена откачена мръсница. Да, ти си откачена мръсница.»

Мама хлипа и ридае. «Престани. Моля те, престани.» Мама не пищи. Мама се свива на топка.

Запушвам ушите си и затварям очи. Звуците заглъхват.

Той се обръща и аз виждам ботушите му, докато трополи към кухнята. Все още стиска колана. Опитва се да ме намери.

Навежда се и се ухилва. Смърди гадно. Вони на цигари и алкохол. «Ето те и теб, дребно лайненце.»

Буди го сърцераздирателен писък. _Господи!_ Плувнал е в пот, сърцето му бие до пръсване. «Какво става, мама му стара?» Изправя се в леглото и изпъва гръб, стиска челото си с ръце. «Мама му стара. Върнаха се. Аз пищях.» Поема си дълбоко дъх, за да се успокои, опитва се да освободи мислите и ноздрите си от миризмата на евтин бърбън и застоялата смрад на цигари «Кемъл».

Преживях и третия ден след Крисчън Грей и първия ми ден на работа. Добре че беше тя да ме поразсее. Времето отлетя сред мъгла от нови лица, напрегната работа и господин Джак Хайд. Господин Джак Хайд… той ми се усмихва, сините му очи искрят, когато опира ръце на бюрото ми.

— Великолепна работа, Ана. Двамата с теб ще станем страхотен екип.

Незнайно как успях да извия устни в подобие на усмивка.

— Тръгвам си, стига да нямаш нищо против — прошепнах.

— Не, разбира се, вече е пет и половина. До утре.

— Лека нощ, Джак.

— Лека нощ, Ана.

Грабнах си чантата, намъкнах сакото и се отправих към вратата. Вдъхнах дълбоко въздуха на ранна вечер в Сиатъл. Той все още не успяваше да запълни празнотата в гърдите ми, зейнала от събота сутринта, болезнена бездна, която непрекъснато ми напомняше какво съм изгубила. Тръгнах към автобусната спирка с наведена глава, забола поглед в краката си, и не спирах да мисля какво ще бъде без любимата ми Уанда, старата ми «костенурка»… или аудито.

Затръшнах вратата на тази мисъл. «Стига. Не мисли за него.» Разбира се, че можех да си позволя автомобил — една хубавка новичка кола. Но пък той беше небивало щедър и при тази мисъл усетих как в устата ми се събира горчилка. Преглътнах и се опитах да прогоня подобни мисли и да не ги допускам. Не биваше да мисля за него. Нямах желание да ревна отново — не и на улицата.

Апартаментът беше празен. Кейт ми липсваше и си я представях как лежи на някой плаж в Барбадос и пие студен коктейл. Включих плоскоекранния телевизор, за да може шумът да запълни вакуума и да се залъжа, че имам компания, макар че нито слушах, нито гледах. Седнах и забодох поглед в тухлената стена. Бях напълно изтръпнала. Чувствах единствено болка. Колко още трябваше да търпя това?

Звънецът на вратата ме стресна, изтръгна ме от мъката и сърцето ми трепна. Кой ли е? Натиснах домофона.

— Доставка за госпожица Стийл — обясни отегчен безплътен глас и разочарованието ме притисна. Обзета от пълно безразличие, слязох долу и заварих млад мъж, който мляскаше шумно с дъвка, стиснал в ръка дълъг кашон. Подписах се и отнесох пратката горе. Беше изненадващо лека. Вътре имаше двайсет и четири дългостеблени бели рози и картичка.